|
6.3 Третиране на оборския тор
6.3.1 Описание на източника
Независимо от това, че този източник на емисии е извън групата на основните
източници, той си остава един от най-значимите емитери на CH4 измежду всички сектори
като заема 5-6 място за целия период 1988-2004 г.
Емисиите на CH4 изразени в CO2-екв. през 2004 г. са в размер на 515.6 Gg.
Увеличението им спрямо 2003 г. е само 0.7%, което е свързано със слабото общо увеличение
на средногодишния брой селскостопански животни.
Третиране на животинските отпадъци води и до емисии на N2O, които изразени в
CO2-екв. са 395.9 Gg през 2004 г. Увеличението на емисиите спрямо 2003 г. е още по-малко,
0.3%.
В емисиите на N2O от този под– сектор не са включени отпадъците от животните по
време на паша.
6.3.2 Методика
Емисиите на CH4 се определят по метод от тип Tier1, като се вземат предложените в
Ръководството на IPCC стандартни стойности. Само за говедата (млечни и не-млечни) и
свинете се изчисляват емисионни фактори съгласно метод от тип Tier 2. При този метод се
задават агрегирани параметри за използваните системи за обработка и съхранение на
животинските отпадъци (оборския тор) в България.
6.3.3 Неточност и еднородност на времевите редове
Неточността на емисиите на метан от този източник е 50 % а на емисиите на N4O - 300 %.
В Таблица 6.4 са дадени емисиите на метан и на N2O от третиране на оборския тор.
Анализът на Таблица 6.4 сочи слабо нарастване на емисиите на метан и N2O за
текущата инвентаризация спрямо емисиите за предходната година и запазване на ниското
ниво в сравнение с базовата 1988 г. т.е. намаление със 66%.
6.4 Добив на ориз, CH4
Добивът на ориз е традиционна дейност за селското стопанство в България. В хода на
структурната реформа площите засети с ориз намаляха от 14 100 ха през 1988 г. на 1 420 ха
през 1999 г. След 1999 г. се наблюдава възстановяване на оризовите насаждения като
площите достигат до 5 644 ха през 2005 г.
През 2004 г. са емитирани 48.2 Gg СН4, изразен в CO2-екв. Нарастването на емисиите
с 1% спрямо 2003 г. се дължи на много малкото увеличение на засетите площи.
Изчисляването на емисиите на CH4 се провежда по базисния метод от Ръководството
на IPCC. За емисионен фактор е възприета стойност, която е определена на основата на
експертни оценки, отчитащи водния режим на оризовите насаждения в България.
|