ExEA ExEA EEA

Национален доклад по инвентаризация на парниковите газове за България през 2004 год.

Глава 6 - Селско стопанство

 
6.1 Общо описание
6.3 Третиране на оборския тор
6.4 Добив на ориз, CH4
6.5 Емисии на N2O от селскостопански почви
6.6 Изгаряне на селскостопански отпадъци на полето


6.2 Ентерична ферментация


6.2.1 Описание на източника

Емисиите от този ключов източник се получават в резултат на ферментацията в храносмилателния тракт на селскостопанските животни. В България се развъждат всички посочени в IPCC селскостопански животни с изключение на лами и камили.

През 2004 г. емисиите на CH4 изразени в CO2-екв. са 1 491.5 Gg, около 2% от сумарните емисии на ПГ. През 2004 г. се наблюдава леко намаление спрямо 2003 г. с 0.7%, което се дължи на слабо преразпределение на основните типове животни. Докато млечните крави и свинете са се увеличили с около 1.6% то овцете са намалели с 1%, а не- млечните говеда със 7%.

6.2.2 Методика

Емисиите на CH4 се определят със стандартни емисионните фактори взети от Ръководството на IPCC в рамките на метод от типа Tier 1. Тези фактори са обобщени за различните видове животни, като само за говедата е направена класификация по географски региони. В инвентаризацията е възприет емисионен фактор за говеда (в това число млечни крави) за регион Източна Европа.

6.2.3 Неточност и еднородност на времевите редове

Неточността на емисиите на метан от този източник е 50 %.

В Таблица 6.2 сочи една стабилна тенденция на ръст на емисиите след 2001 г. Очевидно наличният голям спад спрямо 1988 г. в размер на 63% трудно ще бъде преодолян в близките 10 г. при такива темпове на нарастване.

В Таблица 6.3 са дадени средногодишните бройки на селскостопанските животни. Времевият ред за отделните видове домашни животни е еднороден независимо от смяната на методиката за тяхното броене през 2000 г.



Copyright 2000-2021 © ИАОС