Емисиите на ПГ от сектор Селско стопанство са резултат на дейностите и процесите
на производство и преработка на селскостопанска продукция, торене на почвите, обработка и
съхранение на животински отпадъци.
Всички емисии от процеси, свързани с изгаряне на горива за добив на енергия са
отчетени в под-сектор Селско и горско стопанство на енергийния сектор, а емисиите от
селскостопанските машини са в групата “Други видове транспорт” на под-сектор Транспорт
също от енергийния сектор.
Процесните емисии на ПГ в сектор Селско стопанство са обособени в следните под-
сектори:
• Ентерична ферментация на селскостопанските животни;
• Третиране на отпадъците от селскостопански животни;
• Производство на ориз;
• Емисии от селскостопански почви;
• Изгаряне на растителни отпадъци от стърнищата.
Процесите и дейностите от горепосочените под-сектори са източници основно на
газовете CH4 и N2O в България.
При изгарянето на растителни отпадъци от стърнищата се емитират и известни
количества ПГ- прекурсори. Въпреки, че изгарянето на стърнищата е забранено в България,
практиката сочи, се изгарят не само стърнища, но и площи с насаждения, които нямат
икономическо значение за собствениците. Поради това в инвентаризацията се правят оценки
и на този източник на емисии на ПГ.
В Таблица 6.1 са дадени трендовете на емисиите на ПГ от сектора.
Най-голям източник на емисии на СН4 в сектора е под-сектор Ентерична ферментация
при селскостопанските животни.
Най-голям източник на емисии от N2O е под-сектор Селскостопански почви.
Ключови източници на емисии на ПГ за 2004 г. са:
• СН4 от ентерична ферментация (на 8 място с дял над 2%);
• Директни емисии на N2O от селскостопански почви (на 13 място с дял 1%);
• Индиректни емисии на N2O от селскостопански почви (на 15 място с дял 1%);
• Емисии на N2O от пасищни животни (на 20 място с дял 1%).
Горепосочените поредни места са от списъка с ключови източници изготвен по метод Tier 1 с оценка на нивото на емисиите. Не- ключовите източници от този списък са:
• Емисии на метан от третиране на оборския тор;
• Емисии на N2O от третиране на оборския тор;
• Емисии на СН4 от добив на ориз;
• Емисии на СН4 от изгаряне на селскостопански отпадъци на стърнища;
• Емисии на N2O от изгаряне на селскостопански отпадъци на стърнища.
На Фигура 6.1 са представени трендовете на емисиите на метан, които съставляват
46% от общите емисии на сектора, изразени в СО2-екв.
Наблюдава се една устойчива
тенденция на нарастване на емисиите от 2001 г. насам. Въпреки това спадът по отношение на
базовата 1988 г. си остава много голям- над 63%.
Значителни са и емисиите на N2O от сектора. Най-голям дял от тях заемат емисиите
от селскостопанските почви. През 2004 г. този дял е около 87%, като за целия период 1988-
2003 г. делът остава в рамките на 83 - 88%. Емисиите на N2O от третирането на
животинските отпадъци и от изгарянето на растителни отпадъци на стърнищата са на един
порядък по-малки и сумарно са около 13 - 15% от общите емисии на N2O от сектора.
Като цяло емисиите на N2O през 2004 г., изразени в CO2-екв., са по-големи от
емисиите на CH4 в CO2-екв. с около 44%.
English
Контакти
