|
Случайните емисии на метан от въгледобива се определят по метод от типа Tier 1 като
се използват емисионни фактори дадени в Ръководството на IPCC.
От предложените в Ръководството на IPCC емисионни фактори са избрани стойности
като е отчетено, че подземните мини са със средна дълбочина повече от 400 m, а откритите
рудници за лигнити с дълбочина над 25 m. Изразени в m3 CH4 /t добити въглища,
емисионните фактори при подземния способ са повече от 10 пъти по-големи от тези при
открития способ. Съгласно Ръководството по “добри” практики, след като този източник е
ключов би следвало да се използва по-точен метод. Поради ограничените данни засега
прилагането на по-точни методи е невъзможно. Предстои разработване на методика за по-
точно пресмятане на емисиите от подземните мини, която да бъде на нивото на Tier 2.
Пресмятането на случайните емисии на CH4 от системите за нефт и природен газ се
провежда според метод от тип Tier 1.
В инвентаризацията за 2004 г. се използват емисионни фактори, дадени в
Ръководството по “добри” практики. Тези параметри се определят, като правило, за единица
дължина на преносните тръбопроводи и се отличават съществено от стандартните параметри
посочени в Ревизираното Ръководство на IPCC за отделните региони в света.
В Таблица 3.21 са дадени размерите на газопреносните мрежи и тяхното развитие от
1988 г. насам.
|
Таблица 3.21 Развитие на тръбопроводната мрежа за природен газ - км.
Дължина на мрежата |
1988 |
1990 |
1991 |
1992 |
1993 |
1994 |
1995 |
1996 |
| Природен газ - транзит |
265 |
300 |
350 |
375 |
400 |
450 |
475 |
605 |
| Природен газ - пренос в страната |
969 |
1169 |
1269 |
1269 |
1369 |
1469 |
1569 |
1600 |
| Природен газ - разпределение в страната |
0 |
0 |
0 |
50 |
50 |
50 |
50 |
50 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Общо |
1234 |
1469 |
1619 |
1694 |
1819 |
1969 |
2094 |
2255 |
Дължина на мрежата |
1997 |
1998 |
1999 |
2000 |
2001 |
2002 |
2003 |
| Природен газ - транзит |
670 |
710 |
840 |
945 |
840 |
945 |
945 |
945 |
| Природен газ - пренос в страната |
1700 |
1769 |
1790 |
1800 |
1800 |
1800 |
1869 |
1700 |
| Природен газ - разпределение в страната |
60 |
100 |
200 |
300 |
500 |
700 |
816 |
1016 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Общо |
2430 |
2579 |
2830 |
3045 |
3140 |
3445 |
3630 |
3661 |
|
Данните за количествата суров нефт и природен газ се взимат от енергийния баланс за
2004 г. където са агрегирани на национално ниво.
Както се вижда от Таблица 3.20, широкото използване на втечнен газ пропан-бутан
като гориво за леки автомобили започва реално от 1998 г. за да достигне до 10% през 2004 г.
от общата консумация на течни горива в страната.
Освен случайните емисии на метан се наблюдават и значителни емисии на NMVОСs
при зареждането на бензин в бензиностанциите и при експедицията му от рафинериите както
и емисии на NOx, CO и NMVОСs при изгарянето на факел в петролните рафинерии. Тези
емисии са структурирани и изчислени в рамките на сектор Индустриални процеси.
3.3.3 Неточност и еднородност на времевите редове
Неточността на тази категория източници на емисии се определя както следва:
• 200 % за въгледобива;
• 50 % за системите за нефт и природен газ.
Трендовете в изменението на преработеният нефт сочат едно намаление с 46% през
1996 г. спрямо 1988 г. В последващия период консумацията на нефт е относително стабилна
на нива около 220 PJ годишно или близо 5.4 млн. тона.
Потреблението на природен газ в страната намалява около два пъти през 2004 г.
спрямо 1988 г. Това се дължи на съкращаването на промишлената продукция от торовите
заводи и не може да се компенсира от ускореното газоснабдяване на бита в последните
години.
Количествата транзитиран природен газ имат устойчив тренд на нарастване. За
периода 1988 - 2004 г. те се увеличават около 10 пъти.
|