ExEA ExEA EEA

Национален доклад по инвентаризация на парниковите газове за България през 2004 год.

Глава 3. Енергия

3.3 Случайни емисии на метан от въгледобив и от системите за добив и пренос на нефт и природен газ

3.3.2 Методология

  Случайните емисии на метан от въгледобива се определят по метод от типа Tier 1 като се използват емисионни фактори дадени в Ръководството на IPCC. От предложените в Ръководството на IPCC емисионни фактори са избрани стойности като е отчетено, че подземните мини са със средна дълбочина повече от 400 m, а откритите рудници за лигнити с дълбочина над 25 m. Изразени в m3 CH4 /t добити въглища, емисионните фактори при подземния способ са повече от 10 пъти по-големи от тези при открития способ. Съгласно Ръководството по “добри” практики, след като този източник е ключов би следвало да се използва по-точен метод. Поради ограничените данни засега прилагането на по-точни методи е невъзможно. Предстои разработване на методика за по- точно пресмятане на емисиите от подземните мини, която да бъде на нивото на Tier 2. Пресмятането на случайните емисии на CH4 от системите за нефт и природен газ се провежда според метод от тип Tier 1.

В инвентаризацията за 2004 г. се използват емисионни фактори, дадени в Ръководството по “добри” практики. Тези параметри се определят, като правило, за единица дължина на преносните тръбопроводи и се отличават съществено от стандартните параметри посочени в Ревизираното Ръководство на IPCC за отделните региони в света.

В Таблица 3.21 са дадени размерите на газопреносните мрежи и тяхното развитие от 1988 г. насам.

Таблица 3.21 Развитие на тръбопроводната мрежа за природен газ - км.

Дължина на мрежата
1988
1990
1991
1992
1993
1994
1995
1996
Природен газ - транзит
265
300
350
375
400
450
475
605
Природен газ - пренос в страната
969
1169
1269
1269
1369
1469
1569
1600
Природен газ - разпределение в страната
0
0
0
50
50
50
50
50
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Общо
1234
1469
1619
1694
1819
1969
2094
2255

Дължина на мрежата
1997
1998
1999
2000
2001
2002
2003
Природен газ - транзит
670
710
840
945
840
945
945
945
Природен газ - пренос в страната
1700
1769
1790
1800
1800
1800
1869
1700
Природен газ - разпределение в страната
60
100
200
300
500
700
816
1016
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Общо
2430
2579
2830
3045
3140
3445
3630
3661

Данните за количествата суров нефт и природен газ се взимат от енергийния баланс за 2004 г. където са агрегирани на национално ниво.

Както се вижда от Таблица 3.20, широкото използване на втечнен газ пропан-бутан като гориво за леки автомобили започва реално от 1998 г. за да достигне до 10% през 2004 г. от общата консумация на течни горива в страната.

Освен случайните емисии на метан се наблюдават и значителни емисии на NMVОСs при зареждането на бензин в бензиностанциите и при експедицията му от рафинериите както и емисии на NOx, CO и NMVОСs при изгарянето на факел в петролните рафинерии. Тези емисии са структурирани и изчислени в рамките на сектор Индустриални процеси.


3.3.3 Неточност и еднородност на времевите редове

Неточността на тази категория източници на емисии се определя както следва: • 200 % за въгледобива;
• 50 % за системите за нефт и природен газ.

Трендовете в изменението на преработеният нефт сочат едно намаление с 46% през 1996 г. спрямо 1988 г. В последващия период консумацията на нефт е относително стабилна на нива около 220 PJ годишно или близо 5.4 млн. тона.

Потреблението на природен газ в страната намалява около два пъти през 2004 г. спрямо 1988 г. Това се дължи на съкращаването на промишлената продукция от торовите заводи и не може да се компенсира от ускореното газоснабдяване на бита в последните години.

Количествата транзитиран природен газ имат устойчив тренд на нарастване. За периода 1988 - 2004 г. те се увеличават около 10 пъти.

3.3.1 Описание на източниците

Copyright 2000-2021 © ИАОС