В под-сектор Транспорт са включени групите на авиотранспорт, автомобилен транспорт, речен и морски транспорт и други видове транспорт. Към групата “други видове транспорт” са включени източници на емисии в селското стопанство и строителството като: селскостопански машини за обработка на земята, машини за добив на дървесина, строителни машини и други. Последните са така наречените “извън пътни” (off-road”) машини. Този тип машини са основно потребители на дизелово гориво. Само малка част от тях (резачки за дървета, косачки на трева и др.) консумират авиобензин или моторен бензин.

Нивото на агрегиране на емисиите е по: вида на горивото, типа на превозното средство и размера изразен в обема на двигателя за леките автомобили и в товароподемността за товарните автомобили. В този случай емисионните фактори са изразени в натурални единици т.е. в g/kg гориво. Това не се отнася за втечнения газ пропан- бутан, за който емисионният фактор е изразен с енергийната единица GJ.

В Таблица 3.11 са дадени трендовете на емисиите на ПГ от мобилни източници за периода 1988-2004 г.

Емисиите на СО₂ от автомобилния транспорт са ключов източник на емисии на ПГ. Този източник стои на второ място в списъка от ключови източници (определен по метод Tier 1 – с оценка на нивото на емисиите). Тези емисии са 10% от общите емисии на страната през 2004 г. Другият ключов източник са емисиите на СО₂ от “други” видове транспорт с участие 1% от общите емисии. Останалите източници на емисии на ПГ от транспорта не са ключови източници. Това са: емисии на СО₂ от ж. п. транспорта, емисии на N₂O от автомобилния транспорт и емисии на СН₄ от автомобилния транспорт.

Автомобилният транспорт е най-голям източник на емисии на основните ПГ в под- сектор транспорт- 89% от емисиите на СО₂, 91% от емисиите на метан и 86% от емисиите на N₂O.

Емисиите на СО₂ в останалите видове транспорт са значително по-малки (на два порядъка) от тези в автотранспорта. Емисиите от “извън пътния” транспорт (off- road) са по-малки само на един порядък от емисиите на автотранспорта.

Емисиите от авиотранспорта са разделени между вътрешния транспорт и международния транспорт на базата на експертна оценка. В енергийния баланс на страната са дадени общите количества на консумирания керосин за авиотранспорта. Приема се, че 80% от него отиват за международни превози и съответните емисии се отчитат в международната бункеровка.

След 2000 г. отсъства навигация по река Дунав и по Черно море за целите на вътрешни пътнически превози и поради това в енергийния баланс няма отчетени горива за тази цел. Посочени са само горива за международни превози.

В Таблица 3.12 са дадени емисиите на ПГ- прекурсори, които имат в този под-сектор най-големи стойности от общите емисии на страната – за СО и NMVOC и са втори по големина след енергетиката- за NOx.

Наблюдаваното увеличение на емисиите на основните ПГ от източника през 2004 г. е с около 4.3% спрямо предходната година. Това се дължи на увеличената консумация на дизелово гориво основно в автомобилния транспорт.

В Таблица 3.13 е показан трендът на количествата горива потребени в автомобилния транспорт. Той показва една устойчива тенденция на растеж след 1997 г.

На Фигура 3.2 е показано изменението в структурата на потреблението на горива от базисната 1988 г. в текущата 2004 г.

Очертана е ясната тенденция към завишаване на потреблението на горива, които емитират по-малки количества замърсители на въздуха в т.ч. и ПГ. Особено значима е тенденцията на нарастване на потреблението на втечнен газ пропан-бутан в автотранспорта. През 2004 г. неговият дял от общата консумация на горива в автотранспорта надвишава 17%. Вече се наблюдават симптоми, че е достигнато известно насищане и този дял няма да нараства с досеганите темповете.

Посочената консумация на горива на Фигура 3.2 и Таблица 3.13 както и емисиите на ПГ от Таблица 3.11 трябва да се оценяват и на фона на повече от двукратното увеличаване на броя на автомобилите (леки, товарни и автобуси) през 2004 г. в сравнение с базовата година.

Методология

Емисиите на CO₂ са определени с дадените в енергийния баланс количества потребени горива. Тези горива са разпределени между различните типове и видове моторни превозни средства (МПС) - леки коли, автобуси и товарни автомобили. Прилага се методика, с която се прави разпределение като се отчита броя на МПС, обема на двигателя, товароподемността и изминатия пробег. Данните за броя на МПС се получават от Дирекция КАТ при МВР.

Емисиите се определят по метод от тип Tier 2 с емисионни фактори, които зависят от обема на двигателя, товароподемността и вида на горивото. Емисионните фактори са определени на базата на измервания и изследвания на автомобилния парк на страната. Характеристиките на този парк не са се изменили съществено от последната инвентаризация на ПГ за 2003 г. Останали са същите показатели: висока средна възраст на леките коли (40% от колите са на възраст над 20 г. и само 10% на възраст под 10 г.), голям дял на стари коли (Лада, Москвич, Трабант и др.), значителен внос на коли втора употреба (над 150 000 броя през текущата година) и относително не голям внос на нови коли. Все пак се очертава една тенденция на увеличение на прираста на нови автомобили, която в текущата година се задълбочава. През 2004 г. са внесени повече нови коли, което представлява ръст от близо 40% спрямо 2003 г. Има ръст и в продажбите на леки коли втора употреба.

Неточност и еднородност на времевите редове

Неточността на тази категория източник на емисии е 6-7% за емисиите на СО₂ и 100% за емисиите на метан и на N₂O.