Описание на категориите източници
В под-сектор Транспорт са включени групите на авиотранспорт, автомобилен
транспорт, речен и морски транспорт и други видове транспорт. Към групата “други видове
транспорт” са включени източници на емисии в селското стопанство и строителството като:
селскостопански машини за обработка на земята, машини за добив на дървесина, строителни
машини и други. Последните са така наречените “извън пътни” (off-road”) машини. Този тип
машини са основно потребители на дизелово гориво. Само малка част от тях (резачки за
дървета, косачки на трева и др.) консумират авиобензин или моторен бензин.
Нивото на агрегиране на емисиите е по: вида на горивото, типа на превозното
средство и размера изразен в обема на двигателя за леките автомобили и в
товароподемността за товарните автомобили. В този случай емисионните фактори са
изразени в натурални единици т.е. в g/kg гориво. Това не се отнася за втечнения газ пропан-
бутан, за който емисионният фактор е изразен с енергийната единица GJ.
В Таблица 3.11 са дадени трендовете на емисиите на ПГ от мобилни източници за
периода 1988-2004 г.
Емисиите на СО2 от автомобилния транспорт са ключов източник на емисии на ПГ.
Този източник стои на второ място в списъка от ключови източници (определен по метод
Tier 1 – с оценка на нивото на емисиите). Тези емисии са 10% от общите емисии на страната
през 2004 г. Другият ключов източник са емисиите на СО2 от “други” видове транспорт с
участие 1% от общите емисии. Останалите източници на емисии на ПГ от транспорта не са
ключови източници. Това са: емисии на СО2 от ж. п. транспорта, емисии на N2O от
автомобилния транспорт и емисии на СН4 от автомобилния транспорт.
Автомобилният транспорт е най-голям източник на емисии на основните ПГ в под-
сектор транспорт- 89% от емисиите на СО2, 91% от емисиите на метан и 86% от емисиите на
N2O.
Емисиите на СО2 в останалите видове транспорт са значително по-малки (на два
порядъка) от тези в автотранспорта.
Емисиите от “извън пътния” транспорт (off- road) са
по-малки само на един порядък от емисиите на автотранспорта.
Емисиите от авиотранспорта са разделени между вътрешния транспорт и
международния транспорт на базата на експертна оценка. В енергийния баланс на страната
са дадени общите количества на консумирания керосин за авиотранспорта. Приема се, че
80% от него отиват за международни превози и съответните емисии се отчитат в
международната бункеровка.
След 2000 г. отсъства навигация по река Дунав и по Черно море за целите на
вътрешни пътнически превози и поради това в енергийния баланс няма отчетени горива за
тази цел. Посочени са само горива за международни превози.
В Таблица 3.12 са дадени емисиите на ПГ- прекурсори, които имат в този под-сектор
най-големи стойности от общите емисии на страната – за СО и NMVOC и са втори по
големина след енергетиката- за NOx.
Наблюдаваното увеличение на емисиите на основните ПГ от източника през 2004 г. е
с около 4.3% спрямо предходната година. Това се дължи на увеличената консумация на
дизелово гориво основно в автомобилния транспорт.
В Таблица 3.13 е показан трендът на
количествата горива потребени в автомобилния транспорт. Той показва една устойчива
тенденция на растеж след 1997 г.
На Фигура 3.2 е показано изменението в структурата на потреблението на горива от
базисната 1988 г. в текущата 2004 г.


Очертана е ясната тенденция към завишаване на
потреблението на горива, които емитират по-малки количества замърсители на въздуха в т.ч.
и ПГ. Особено значима е тенденцията на нарастване на потреблението на втечнен газ
пропан-бутан в автотранспорта. През 2004 г. неговият дял от общата консумация на горива в
автотранспорта надвишава 17%. Вече се наблюдават симптоми, че е достигнато известно
насищане и този дял няма да нараства с досеганите темповете.
Посочената консумация на горива на Фигура 3.2 и Таблица 3.13 както и емисиите на
ПГ от Таблица 3.11 трябва да се оценяват и на фона на повече от двукратното увеличаване
на броя на автомобилите (леки, товарни и автобуси) през 2004 г. в сравнение с базовата
година.
Методология
Емисиите на CO2 са определени с дадените в енергийния баланс количества
потребени горива. Тези горива са разпределени между различните типове и видове моторни
превозни средства (МПС) - леки коли, автобуси и товарни автомобили. Прилага се методика,
с която се прави разпределение като се отчита броя на МПС, обема на двигателя,
товароподемността и изминатия пробег. Данните за броя на МПС се получават от Дирекция
КАТ при МВР.
Емисиите се определят по метод от тип Tier 2 с емисионни фактори, които зависят от
обема на двигателя, товароподемността и вида на горивото. Емисионните фактори са
определени на базата на измервания и изследвания на автомобилния парк на страната.
Характеристиките на този парк не са се изменили съществено от последната инвентаризация
на ПГ за 2003 г. Останали са същите показатели: висока средна възраст на леките коли (40%
от колите са на възраст над 20 г. и само 10% на възраст под 10 г.), голям дял на стари коли
(Лада, Москвич, Трабант и др.), значителен внос на коли втора употреба (над 150 000 броя
през текущата година) и относително не голям внос на нови коли. Все пак се очертава една
тенденция на увеличение на прираста на нови автомобили, която в текущата година се
задълбочава. През 2004 г. са внесени повече нови коли, което представлява ръст от близо
40% спрямо 2003 г. Има ръст и в продажбите на леки коли втора употреба.
Неточност и еднородност на времевите редове
Неточността на тази категория източник на емисии е 6-7% за емисиите на СО2 и 100%
за емисиите на метан и на N2O.
Трендовете на емисиите на СО2 в транспорта формират еднородни времеви редове
защото за целия период след базовата 1988 г. не е имало промени в методиката на
изчисление и в събирането на данните по видове МПС.