В под-сектор “Преработващи индустрии и строителство” са включени групите:

В групата “Други” са включени машиностроене, електротехника, лека промишленост и заводски централи за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия.

Нивото на агрегиране за под- сектор “Преработващи индустрии и строителство” е основно вида на горивото като в някои случаи се отчита и вида на технологията на изгаряне. В Таблица 3.7 са дадени емисиите на основните ПГ в отделните категории на под-сектора.

Емисиите на СО₂ от този под-сектор при изгарянето на въглища са ключов източник, който стои на трето място в списъка на ключовите източници и отговаря за 8 % от сумарните емисии на ПГ на България през 2004 г. Най-голямо участие в тези емисии имат другите промишлености (машиностроене, електротехника, заводски електроцентрали и др.), черната металургия и химията. Тези отрасли на промишлеността формират над 90 % от емисиите на под- сектора - Таблица 3.8.

Към този под- сектор се причисляват и емисиите на СО₂ от не- енергийното използване на горива. От тях ключов източник се явяват емисиите от не- енергийното използване на природен газ.

В списъка от ключови източници фигурират и два източника- емисии на СО₂ от стационарно изгаряне на течни и газообразни горива. В тези ключови източници са включени основно категориите от този под-сектор и от под-сектор енергетика в съотношение 52 към 48% за газообразните горива и 81 към 19% за течните горива.

Методология

В този източник на емисии са включени основните мощности на промишлеността на България, изгарящи всички основни видове горива. Емисиите на CO₂ са определени по метод от тип Tier 2 с данните, които се дават в изготвения от НСИ енергиен баланс на страната. Използвани са предимно национални емисионни фактори за основните ПГ както и стандартни фактори от IPCC. За емисиите от не- енергийното използване на горива се прилага метод от тип Tier 1. Този метод отговаря на добрите практики само за не- енергийните емисии от твърди и течни горива, които не се явяват ключови източници- виж Таблица 3.2.

Неточност и еднородност на времевите редове

Неточността на тази категория източник на емисии е 7-9 %.
Трендовете на емисиите на СО₂ по отрасли на промишлеността са показани на Фигура 3.1.

Анализът на времевия ред сочи един постоянен тренд на намаление, който има два минимума- през 1992 г. и през 1999-2000 г. Тези два минимума отразяват кризата в икономиката свързана с преминаването към пазарни механизми на функциониране и управление, закриването на редица предприятия и промяната на международните пазари на страната. Съществен принос към намалението на емисиите имат и програмите и мерките по енергийна ефективност както и технологичното обновяване на такива отрасли като хранителната промишленост, машиностроенето и електротехниката, строителството и др. В последните четири години се наблюдава ръст, който е най-голям през 2003 г. и отразява преодоляването на тази криза.

В Таблица 3.9 са посочени емисиите на СО₂ по основни типове горива в под- сектора.

Анализът на горната таблица сочи един превес на твърдите горива в базисната година, който се запазва за целия период на инвентаризациите. През 2004 г. намалението на общото ниво на емисиите от СО2 е повече от два пъти сравнено с базовата година. В категорията “други горива” няма горива, които да са с неясен произход. По този начин в инвентаризацията на България, за разлика от някои високо развити страни- членки на ЕС, не съществува проблема за идентификацията на така наречените неопределени видове горива.

В Таблица 3.10 са дадени емисиите на СО2 от не- енергийното използване на горива. Тези емисии се отчитат при прилагането на Референтния подход както и при прилагането на Секторния подход (започвайки от НИД 2005).