ExEA ExEA EEA

Национален доклад по инвентаризация на парниковите газове за България през 2004 год.

3.2. Изгаряне на горива

3.2 Изгаряне на горива

3.2.1 Енергийни индустрии

  Описание на категориите източници

В под- сектор “Енергийни индустрии (енергетика)” са включени групите:

• Производство на електро и топлоенергия;
• Петролни рафинерии;
• Производство на твърди горива и други енергийни индустрии.

Нивото на агрегиране за под- сектор “Енергетика” са вида на горивото и типа на електроцентралата - кондензационна, топлофикационна и/ или отоплителна. На основата на специфични за страната данни, както и данни от Ръководството на IPCC са определени обобщени емисионни фактори за основните ПГ - CO2, CH4 и N2O и за ПГ - прекурсори - CO, NOx и NMVOC, както и за SОx. От края на 2002 г. в ТЕЦ Марица изток 2 работи сероочистваща инсталация, с която се намаляват емисиите на SOx.
В Таблица 3.5 са дадени емисиите на ПГ от под- сектор “Енергетика”.

Стационарните горивни процеси в енергийните индустрии (енергетика, петролни рафинерии, производство на твърди горива и други енергийни индустрии) с гориво въглища са най-големия източник на емисии на ПГ в България. През 2004 г. този източник е емитирал 25 083 Gg CO2, което представлява 37% от сумарните емисии на ПГ изразени в CO2-екв.

Методология

В този източник на емисии са включени основните мощности на енергетиката в България, изгарящи главно местни лигнити с ниска калоричност и високо съдържание на пепел и сяра. Емисиите на CO2 са определени по метод от тип Tier 2 с данните, които се дават в изготвения от НСИ енергиен баланс на страната. Използвани са национални емисионни фактори за основните ПГ, получени в резултат на измервания и аналитични изчисления за електроцентрали в комплекса Марица изток, където се изгарят местните лигнити. Тези емисионни фактори са агрегирани на ниво вид гориво и тип електроцентрали (кондензационни, топлофикационни, заводски и отоплителни). Използването на метод от тип Tier 2 отговаря на изискванията на Ръководството по добрите практики поради факта, че този източник е част от списъка на ключовите източници- виж Таблица 3.2.

Емисиите на CO2 за 2004 г. са на практика същите както и в 2003 г. Това се дължи на: устойчивата структура на електропроизводствените мощности след спирането на два блока в АЕЦ Козлодуй; на повишаване на енергийната ефективност в индустрията и бита и на конюнктурата на енергийния пазар в региона. В резултат брутното потребление на електроенергия в страната е намаляло с 3.6%, а показателят (износ- внос) се е увеличил със 7.1% - Таблица 3.6.

Неточност и еднородност на времевите редове

Неточността на тази категория източници на емисии е 9%. Анализът на времевия ред сочи един постоянен тренд на намаление до 1998 г. В следващия период започва нарастване на емисиите основно заради увеличения експорт на електроенергия и спирането на два блока по 440 MW в АЕЦ Козлодуй. Динамиката в увеличението на експорта на електроенергия е голяма. През 1997 г. той се удвоява в сравнение с предходните години. През 2001 г. се наблюдава повторно удвояване като в натурални единици достига до 8335 GWh през 2002 г.

Потребените горива в енергетиката са определени в енергийния баланс като за целите на CRF таблиците от инвентаризацията се агрегират по тип- твърди, течни и газообразни. При това към твърдите горива се причисляват и вторичните газове- коксов газ и доменен газ, а към течните- сухият газ от нефтопреработка и нефтения кокс.

3.2.2 Преработващи индустрии и строителство
3.2.3 Транспорт
3.2.4 Други сектори
3.2.5 Други
3.2.6 Сравнение на секторния подход с референтния подход
3.2.7 Не енергийно използване на горива
3.2.8 Международна бункеровка

Copyright 2000-2021 © ИАОС