Емисиите от горивни процеси се получават в следните под-сектори:

Случайните емисии са:

Българският енергиен сектор има ключова позиция в националната икономика. Той е източник на над 74 % от националните агрегирани емисии на ПГ за последната година на инвентаризация - 2004 г.

В Таблица 3.1 са дадени трендовете на емисиите на CO₂ от горепосочените под- сектори за периода 1988-2004 г.

Анализът на Таблица 3.1 сочи, че най-голям дял запазва енергетиката – над 45% от сумарните емисии на сектора. Само при нея се наблюдава значително нарастване на относителния дял по отношение на базовата 1988 г. – от 46% на 56% през 2004 г. За всички останали под-сектори този дял се изменя както следва: при преработващата индустрия от 26 на 21%, в транспорта от 14.6 на 14.7% и в публичния и битов сектор- от 9.4 на 3.5%. Последната цифра може да се приеме като положителен резултат от намаленото директно изгаряне на горива в бита, което води до общо намаляване на емисиите на ПГ и замърсители на въздуха.

Увеличаването на емисиите спрямо предходната година се наблюдава само в транспорта и при случайните емисии от въгледобива и системите за нефт и газ. Тенденцията в изменението на емисиите от транспорта показва неголеми колебания, като през 2004 г. се наблюдава нарастване спрямо предходната година с 4.3%. Въпреки колебанията, свързани както с промените на цените на течните горива, така и с процесите на преструктуриране и обновяване на автомобилния парк, след 2000 г. се очертава стабилна тенденция на бавно нарастване на емисиите.

В под-сектор Други сектори (услуги, домакинства, селско и горско стопанство) общата тенденция също показва колебания, които имат затихваща амплитуда. Всички описани по-горе емисии са резултат от изгарянето на изкопаеми горива. Емисиите на CO₂ от изгарянето на биомаса не се имат предвид поради това, че те не участват в общите нетни емисии на ПГ.

Емисиите от сектор Енергия се определят с помощта на общия енергиен баланс на страната. В него са обобщени и балансирани всички отчети на фирми и др. големи източници на ПГ на национално ниво. По-подробно методиката за изчисляване на емисиите на ПГ е представена в Приложение 2 на доклада.

Емисиите на CO₂ от не- енергийно използване на горива се докладват в този сектор, а не в сектор Процесни емисии защото става въпрос за изгаряне на горива. Случайните емисии на метан от въгледобива и системите за добив и пренос на нефт и природен газ също са част от енергийния сектор.

Въгледобивът в България е съсредоточен основно в мини Марица изток, където се добиват лигнити по открит способ. С тях се произвежда около 40% от електроенергията в страната. В значително по-малки количества се добиват кафяви и черни въглища в подземни рудници.

Добивът на нефт и природен газ в страната е в много малки размери- под 1% от сумарното потребление. Предвид своето географско разположение, България се явява естествен енергиен център в региона. Налице са значителни транзитни потоци от природен газ. Те са около три пъти по-големи по обем от общата консумация на страната и водят до увеличение на случайните емисии на метан, които се определят в инвентаризацията на ПГ.

Ключови източници

В Таблица 3.2 са дадени основните (ключови) и неосновните източници на ПГ в сектор Енергия. Основен газ в ключовите източници е СО₂. От останалите ПГ само емисиите на N₂O от стационарните горивни процеси и случайните емисии на метан от въгледобива са ключови източници.

Емисии на СО₂ от биомаса

В България горивата от биомаса се използват основно в публичния сектор, бита и селското стопанство за производство на отоплителна енергия, топла вода и за готвене. Под биомаса се разбират дървата за отопление, дървени отпадъци от дървопреработвателната промишленост и отпадна биомаса от горите. Напоследък се правят проучвания за промишлено производството на течни биогорива, което е в начален стадий и не е обхванато още от инвентаризацията.

В Таблица 3.3 са показани емисиите на СО₂ при изгаряне на биомаса в отделните категории на сектора.