Списъкът на ключовите източници е променен в сравнение с НИД 2005 г. Добавени са 2 нови ключови източника: случайни емисии на СН₄ от системите за нефт и газ и косвени емисии на N₂O от селскостопански почви. От списъка е отпаднал източникът емисии на N2O от стационарно изгаряне.

Определянето на ключовите източници съгласно метода на IPCC от тип Tier 1 се отнася както за националните общи годишни емисии, така и за общия тренд на годишните емисии.

Резултатите от прилагането на метод Tier 1 в неговите две разновидности (количествена оценка на участието в общите емисии и оценка на тренда на всеки източник спрямо общия тренд на емисиите) са представени в Приложение 1 на този отчет. От общо 40 източника на емисии ключовите източници са 20 броя по количествена оценка и 19 броя по трендова оценка, като и при двата вида оценки те обхващат над 95% от общото количество емисии на ПГ, изразени в СО₂-екв.

Съгласно метода от тип Tier 2, оценката на ключовите източници се прави с отчитане на неточността на всеки източник. Тук под неточност се разбира комбинираната неточност на данните (горива, продукти и др.) и на емисионните фактори.

Резултатите за оценка на ключовите източници по методите от тип Tier 1 и Tier 2 са обобщени в Таблица 1.2.

Както се вижда методът от тип Tier 2 дава превес на източници с по-голяма степен на неточност. Това води до известно изкривяване на резултатите що се отнася до правилното класиране на големи емитери на ПГ, които имат сравнително ниска степен на неточност (виж Приложение 1).

В резултат на прилагането на двата подхода се формира един списък от общо 25 ключови източника. От тях като ключови източници, които участват във всички прилагани методи и видове оценки (по количество и по тренд) са отбелязани само 11 броя.