ExEA ExEA EEA

Национален доклад по инвентаризация на парниковите газове за България през 2004 год.

1.1. Справочна информация за инвентаризациите и изменението на климата
1.1 Справочна информация за инвентаризациите и изменението на климата

1.1.3. Изисквания към отчетите: РКОНИК и IPCC

  Страните от Приложение 1 на Конвенцията трябва да докладват ежегодната инвентаризация на ПГ, в която да се включат и данни за емисиите на ПГ през базовата година и за поне 1 година преди текущата инвентаризация. Инвентаризацията за 2004 г. трябва да постъпи в Секретариата на РКОНИК до 15.04.2006 г.

От 2000 г. ежегодните инвентаризации са обект на международни проверки и ревизии. Също така се представят и Национални съобщения по изменение на климата, в които се посочат мерките и политиките за намаляване на емисиите на ПГ за даден прогнозен период. България представи своето III–то Национално съобщение по изменение на климата през март 2002 г. и сега е в ход подготовката на IV-то Национално съобщение.

РКОНИК (UNFCСC)

Ръководството на РКОНИК описва източниците на емисии на ПГ, методиките за тяхното изчисляване и съдържанието на отчетните материали по инвентаризация. При това основно се използват Ревизираното Ръководство на IPCC, 1996, Ръководството по “добри” практики 2000 и Ръководството по “добри” практики за земеползване, изменение на земеползването и горите за изчисляване на емисиите на ПГ и оформяне на отчетните резултати.

Таблиците на обобщения отчетен формат (CRF) и Националния доклад по инвентаризация са двата основни документа, с които се представят в Секретариата на Конвенцията ежегодните инвентаризации. Страните имат задължението да публикуват инвентаризациите на хартиен носител или в електронен вид на страница от Интернет.

МКИК (IPCC)

Методиката на IPCC използва концепцията за използване на методики с различна сложност, които описват основните дейности в инвентаризацията на ПГ. Тези дейности са: определяне на изходните данни, избор на емисионни фактори и пресмятане на емисиите на ПГ. Нивото на сложност на метода се обозначава като Tier Х, като колкото Х е по-високо, методът е съответно по-сложен. Така например:

• Tier 1 е най-простия метод, изискващ минимум данни и несложни модели на изследваните процеси;
• Tier 2 е по-сложен и изисква по-голям набор от изходни данни и по-подробни модели на процесите;
• Tier 3 е най-точният метод.

Обикновено се препоръчват по-точни методи за определяне на емисиите на ПГ. Това винаги води до ангажиране на повече ресурси от всякакъв вид (човешки, технически и др.). Поради това е необходимо едно разумно и балансирано съчетаване на точността на метода с вида и точността на изходните данни, които зависят от възможностите на страната за обезпечаване на съответните информационни масиви и ресурси. С осъществяването и регулирането на този баланс се занимава Ръководството по “добри” практики. То сочи пътища за оптимално съчетаване на точността на резултатите с възможностите на изготвящия инвентаризацията. Ръководна идея в това съчетаване е правилото за използване на по-точни методи преди всичко за ключовите (основи) източници на емисии на ПГ.

1.1.1. Парникови газове и изменение на климата: Глобален потенциал на затопляне (ГПЗ)
1.1.2. РКОНИК и Протокола от Киото
1.1.4. Разлики с националната инвентаризация
1.1.5. Организация на Националния доклад по инвентаризация

Copyright 2000-2021 © ИАОС