Страните от Приложение 1 на Конвенцията трябва да докладват ежегодната
инвентаризация на ПГ, в която да се включат и данни за емисиите на ПГ през базовата
година и за поне 1 година преди текущата инвентаризация. Инвентаризацията за 2004 г.
трябва да постъпи в Секретариата на РКОНИК до 15.04.2006 г.
От 2000 г. ежегодните инвентаризации са обект на международни проверки и ревизии.
Също така се представят и Национални съобщения по изменение на климата, в които се
посочат мерките и политиките за намаляване на емисиите на ПГ за даден прогнозен период.
България представи своето III–то Национално съобщение по изменение на климата през март
2002 г. и сега е в ход подготовката на IV-то Национално съобщение.
РКОНИК (UNFCСC)
Ръководството на РКОНИК описва източниците на емисии на ПГ, методиките за
тяхното изчисляване и съдържанието на отчетните материали по инвентаризация. При това
основно се използват Ревизираното Ръководство на IPCC, 1996, Ръководството по “добри”
практики 2000 и Ръководството по “добри” практики за земеползване, изменение на
земеползването и горите за изчисляване на емисиите на ПГ и оформяне на отчетните
резултати.
Таблиците на обобщения отчетен формат (CRF) и Националния доклад по
инвентаризация са двата основни документа, с които се представят в Секретариата на
Конвенцията ежегодните инвентаризации. Страните имат задължението да публикуват
инвентаризациите на хартиен носител или в електронен вид на страница от Интернет.
МКИК (IPCC)
Методиката на IPCC използва концепцията за използване на методики с различна
сложност, които описват основните дейности в инвентаризацията на ПГ. Тези дейности са:
определяне на изходните данни, избор на емисионни фактори и пресмятане на емисиите на
ПГ. Нивото на сложност на метода се обозначава като Tier Х, като колкото Х е по-високо,
методът е съответно по-сложен. Така например:
• Tier 1 е най-простия метод, изискващ минимум данни и несложни модели на
изследваните процеси;
• Tier 2 е по-сложен и изисква по-голям набор от изходни данни и по-подробни
модели на процесите;
• Tier 3 е най-точният метод.
Обикновено се препоръчват по-точни методи за определяне на емисиите на ПГ. Това
винаги води до ангажиране на повече ресурси от всякакъв вид (човешки, технически и др.).
Поради това е необходимо едно разумно и балансирано съчетаване на точността на метода с
вида и точността на изходните данни, които зависят от възможностите на страната за
обезпечаване на съответните информационни масиви и ресурси. С осъществяването и
регулирането на този баланс се занимава Ръководството по “добри” практики. То сочи
пътища за оптимално съчетаване на точността на резултатите с възможностите на
изготвящия инвентаризацията. Ръководна идея в това съчетаване е правилото за използване
на по-точни методи преди всичко за ключовите (основи) източници на емисии на ПГ.
English
Контакти
