През 1992 г. Рамковата конвенция на ОН по изменение на климата беше предложена за подписване от Световната общност на Световната среща в Рио де Жанейро. България участва на този международен форум и се присъедини към Конвенцията. Последната влезе в сила през март 1994 г.
Парламентът на България ратифицира Конвенцията през март 1995 г.
Конвенцията постави ултимативно целта за стабилизиране на атмосферната концентрация на ПГ на нива, които да не допускат опасни антропогенни въздействия на климатичната система. Тези нива трябва да се достигнат за период от време, който да позволи на екосистемите да се адаптират по естествен път към изменението на климата.
Конвенцията разделя страните на две основни групи: тези, изброени в Приложение 1 (известни като страни от Annex 1) и тези, които са извън това Приложение 1. Страните от Приложение 1 са 41 на брой. Това са индустриалните страни в света, които са членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОЕСD) и страните с икономика в преход (Русия, Прибалтийските страни, Украйна и страните от Централна и Източна Европа). България е част от групата на страните с икономика в преход от Източна Европа.
Протоколът от Киото (ПК) е приет на III-та сесия на Конференцията на страните по
Конвенцията през декември 1997 г. в Киото, Япония. ПК беше ратифициран от България, на
15.08.2002 г. След ратифицирането на ПК от Руската федерация през ноември 2004 г., той
влезе в сила на 16 февруари 2005 г.
С ПК страните по Конвенцията поеха задължението не само да стабилизират
емисиите на ПГ, но и да ги намалят с определен процент по отношение на базовата за всяка
страна година. България пое задължението да намали емисиите на ПГ от базовата си 1988 г. с
8% за първия период на задълженията по Протокола (2008 – 2012 г.).
В ПК са предвидени и възможности за изпълнение на поетите задължения за
намаляване на емисиите на ПГ посредством прилагане на така наречените механизми от
Киото. Тези механизми са търговия с емисии, проекти за съвместно изпълнение и механизми
за чисто развитие.
Друго особено важно положение на ПК е изискването за въвеждане на Национална
система за инвентаризация на ПГ. Тази система трябва да обедини и обвърже в едно цяло
всички аспекти при оценката и инвентаризацията на емисиите на ПГ (институционални,
технологически, методологически и контролно - оценъчни).
English
Контакти
