Всеки от тези газове има затоплящ ефект, който се отличава по своя размер. Примерно газовете HFCs, PFCs и SF6 (така наречените F-газове) имат много по-голям затоплящ ефект в сравнение с метана, азотния окис и въглеродния диоксид.

Поради това е необходимо въвеждането на обща мярка за оценка на въздействието на всеки ПГ върху затоплянето на атмосферата. С тази мярка ще се създаде възможност за сумиране на въздействията на всички ПГ, приведени към една обща основа. Тази основа е така нареченият глобален потенциал на затопляне (ГПЗ), който представя емисиите на ПГ в емисии на CO2 - екв.

Страните по Конвенцията и Протокола от Киото приемат за определение на ГПЗ стойности, съобразени с временен хоризонт от 100 години, както е отбелязано във Втория оценъчен доклад на IPCC от 1999 г.

Освен горепосочените основни (директни) ПГ има и други газове, които също имат затоплящ ефект върху атмосферата. Някои от тях, като CFCs и HCFCs са обект на намаляване съгласно други международни съглашения като Монреалския протокол.

Други газове имат индиректно действие за затопляне на атмосферата (като NOx, CO и NMVOCs) или за охлаждане като SОх. Тези газове са предшественици на парниковия газ – тропосферен озон и са субекти на регионални протоколи за контрол. Поради това в Националния доклад по инвентаризация се докладват само сумарните емисии на ПГ – предшественици (прекурсори) както и сумарните емисии на SОx.