Приносът на всеки източник на емисии в общата неточност на нивото на сумарните
емисии за 2004 г. дава възможност да се подредят източниците и се определят тези с най-
голям принос.
В Таблица ES.5 са показани първите десет източника с най-голям принос.
В Таблица ES.6 са показани първите десет източника с най-голям принос в
неточността на тренда на сумарните емисии на ПГ за периода 1988-2004 г.
Обща оценка на пълнотата на инвентаризацията
В инвентаризацията на парникови газове за 2004 г. са включени всички сектори
посочени в Ревизираното Ръководство на IPCC, 1996 с изключение на:
- емисиите от категории 5В-5Е на сектор Изменение в земеползването и гори;
- емисии на СО2 от изгаряне на твърди отпадъци;
- емисии на F- газове при използването на аерозолни препарати, пожарогасители и
др.;
- емисии на N2O от употребата на разтворители.
Посочените емисии съществуват, но няма разработени методики за тяхното
определяне и за качественото събиране на изходните данни.
Преизчисления и подобрения
Преизчисляването на емисиите на ПГ за инвентаризациите в периода 1988–2003 г. се
проведе при допускания и предпоставки, които са направени за всеки сектор и категория
източници и поглътители на ПГ в съответствие със структурата на Ревизираното
Ръководство на IPCC, 1996 г. Направените промени могат да се обобщят в следните групи:
А. Промени в методиката на моделиране на процесите, дейностите и емисионните
фактори.
Б. Промени в структурирането на данните за горивата и дейностите емитери на ПГ.
В. Промени свързани с грешки при прехвърляне на данни и използването на
неподходящи параметри и емисионни фактори.
В сектор Енергия бяха направени следните промени от групи А и Б:
- Стационарни процеси на изгаряне на горива в енергетиката, промишлеността,
обществения сектор, бита, селското и горско стопанство.
- Транспорт-1996 г.
В сектор Индустриални процеси беше проведена ревизия на данните за обемите и
видовете производства като се използваха структурите и класификациите съгласно
официалните статистически отчети на НСИ от 1990 до 2003 г.
- Емисии на основни ПГ и техните прекурсори от технологични процеси в
промишлеността;
- Емисии на F-газове – PFC, HFC и SF6.
Ревизията на данните за източниците на емисии и емисионните фактори в сектор
Селско стопанство е направена, като е спазван основният принцип – за периода преди 2000
г. да се работи с данни от Министерство на земеделието и горите и свързаните с него
агенции и организации във всички случаи, когато това е възможно.
В преизчисленията на инвентаризациите за този сектор са отчетени:
- Емисии на ПГ от селскостопански почви;
В сектор Отпадъци са преоценени количествата депонирани твърди битови отпадъци
(ТБО) за периода 1988, 1990-2004 г.,
- Събиране и обработка на твърди отпадъци;
В Таблица ES.7 са дадени разликите между инвентаризациите в резултат на
преизчисленията в Националния доклад по инвентаризация 2003 (Представяне 2005) и
настоящия отчет (Представяне 2006).
Преизчисляване на базовата 1988 г.
В резултат на направеното преизчисление на емисиите на ПГ за 1988 г. се получиха
оценки, които сочат разлики в сравнение с докладваните в инвентаризация 2003 г.
(представяне 2005 г.) нива на емисиите на всички основни ПГ и ПГ - прекурсори.
Сумарните агрегирани емисии на България за 1988 г. са 132 303.16 Gg CO2-екв. (без
отчитане на поглъщането на СО2 в горите). Разликата в сравнение с предходната оценка е
намаление с 4.4%.
От общите емисии делът на СО2 е 74.3%, на CH4 16.5% и на N2O 9.1% изразени в
СО2–екв.
Разпределението на агрегираните емисии по сектори (без горите) е както следва:
- Енергетика- 32.9%;
- Промишленост- горивни процеси- 18.7%;
- Транспорт- 10.6%;
- Бит и услуги- 6.8%;
- Индустриални процеси – 7.7%;
- Селско стопанство – 11%;
- Отпадъци – 9.8%.
Най-голям източник на емисии на СО2 е сектор Енергия – 90 726 Gg или 68.6% от
общите емисии на ПГ на България (без отчитане на поглъщането от горите).
В сектор Индустриални процеси емисиите на СО2 са намалели с 3.4% заради
преоценените емисии от производството на цимент
Общите емисии на CH4 са 1 041 Gg, което сочи едно намаление спрямо предходната
инвентаризация с около 12.3%. Това намаление е главно за сметка на намалението на
емисиите от сектор Отпадъци.
Общите емисии на N2O са 38.9 Gg. Това количество се е намалило спрямо
предходната инвентаризация. Особено голямо е намалението в сектор Енергия поради
променените емисионни фактори. В сектор Селско стопанство се наблюдава известно
увеличение от 11%, което не може да компенсира намалението. Докато сектор Енергия си
намалява емисиите с 87.7%, то сектор Селско стопанство ги увеличава с 11.7% или сумарно в
рамките на инвентаризацията намалението е с 18.5%. спрямо предходната инвентаризация.
Преизчисляване на инвентаризациите на ПГ за 1990-2003 г.
Анализът на Таблица ES.7 показва, че изменението на емисиите на ПГ в резултат на
преизчисляването е различно в отделните години. Изменението на емисиите на основните ПГ
се движи в следните диапазони:
- СО2- от -3.7 до 9.5%;
- СН4- от -20 до 0.1%;
- N2O- от -88 до + 11.7%.
Като цяло преизчисляването на емисиите на ПГ би трябвало да води и до подобряване
на общия тренд. Измененията на общия тренд 1988-2003 г. между двете последователни
представяния на инвентаризациите са дадени в Таблица ES.8.
емисии на ПГ за 2003 и 1988 г. Ако се приеме, че колкото абсолютната стойност на тренда е
по-малка толкова той е по-добър, то несъмнено преизчислението води до положителен
резултат.
Трендовете в проценти са определени като абсолютните трендове са отнесени към
емисиите от базовата година. Въпреки изменението на емисиите в базовата година, и в този
случай се наблюдава процентно намаление на трендовете, което отново сочи положителен
резултат от преизчисляването.
Резултати от ревизии на инвентаризациите на ПГ.
Инвентаризациите на ПГ в България са обект на проверки и ревизии от местни и
международни екипи.
При приемането и утвърждаването на ежегодните инвентаризации в Министерството
на околната среда и водите на България се прилага двустепенна система, в която
разработките се гледат от специализирани научни и експертни съвети както следва:
- Научно- технически съвет в Института по енергетика;
- Висш експертен екологичен съвет на МОСВ (ВЕЕС);
Необходимо условие за свикване на ВЕЕС е наличието на рецензии на разработката
от независими експерти и становища на съответните отдели в министерството и в
Изпълнителната агенция по околна среда.
До сега инвентаризациите на ПГ на България са били обект на следните
международни проверки и ревизии:
– Ревизия в страната от международен екип на Секретариата на РКОНИК,
септември 2003 г.;
– Част за България в синтетичния оценъчен доклад на РКОНИК за
инвентаризации 1999-2001 г.;
– Деск -ревю на инвентаризацията за 2002 г., ноември 2004 г.;
– Второ централизирано ревю на инвентаризации за 2003 г. в Бон, Германия,
октомври 2005 г.
Резултатите от тези проверки показаха някои пропуски в инвентаризациите, които
бяха отстранени или са в процес на проучване и отстраняване. Някои от тях са както следва:
- Включване на допълнителна информация в Националния доклад по
инвентаризация;
- Сравнение на националните данни за инвентаризацията със съответните данни
от международни организации;
В този доклад са коментирани по-подробно препоръките и забележките от последната
ревизия на инвентаризация 2003 г., а именно:
1. Относно по-подробното описание на количествата горива и процесите –
източници на емисии на ПГ в базисната 1988 г.
2. Относно препоръки за прилагане на методи от тип Tier 2 за оценка на
случайните емисии от въгледобива, за оценка на емисиите от производство
на чугун и стомана и за оценка на емисиите от депонирането на твърди
отпадъци на сметищата.
3. Относно определяне на по-достоверни оценки за неточността при работа с
данни и емисионни фактори за всеки източник и процес от инвентаризацията.
Планирани подобрения
Основен елемент на планираните подобрения на инвентаризациите на ПГ България е
Националната система за оценка на антропогенните емисии на ПГ. Разработването на тази
система стартира през 2005 г. с проект за предварително проучване на основните принципи,
структури и правила за нейното изграждане.
Съществен елемент е и системата за мониторинг на емисиите на замърсители на
атмосферата. Тази система работи успешно в последните години при координация и
управление на национално ниво от Изпълнителната агенция по околна среда. В момента се
подготвя проучване за изграждане на националната система за оценка на емисиите на ПГ
като част, (модул) от съществуващата система за мониторинг на вредните замърсители на
атмосферата.
През настоящата година стартира проект за проучване и определяне на параметри и
данни необходими за инвентаризацията на емисии на ПГ в сектор Изменение в
земеползването и гори. Известно е, че качеството на данните в този сектор се оценява като
незадоволително, а за някои категории те въобще липсват. Поради това предстоят
задълбочени изследвания за определяне на състоянието на наличните данни, възможността
им за използване в инвентаризациите и създаване на методика за пресмятане на емисиите на
ПГ.