Р.1. Справочна информация за инвентаризациите и изменението на климата

Р.2. Трендове на националните емисии на ПГ

Р.3 Преглед на източниците/ поглътители на емисии на ПГ по сектори и трендове

Р.4. Друга информация

Р.3 Преглед на източниците/ поглътители на емисии на ПГ по сектори и трендове

В Таблица ES.3 са дадени трендовете на емисиите на CO2 от IPCC секторите за периода 1988-2004 г. Енергиен сектор Българският енергиен сектор има ключова позиция в националната икономика. Той е източник на над 74% от националните агрегирани емисии на ПГ за последната година на инвентаризация - 2004 г. През 2004 г. намалението на общите емисии на СО2 спрямо базисната 1988 г. е 46%. Това намаление е обусловено в най-голяма степен от намалението в промишлеността – 56%, в транспорта- 46% и особено в бита- 80%. Най-малко е намалението в енергетиката- 37%, което се дължи на структурата на производствените електрически мощности в т.ч. и на значителното производство на електричество от ядрена енергия. В сравнение с предходната 2003 г., през текущата година се наблюдава лек спад в емисиите на СО2, но като цяло нивото от 2003 г. се запазва. Това означава, че тенденцията на оживление в икономиката и подобряване на енергийната ефективност се подържа за втора поредна година. Анализът на Таблица ES.3 сочи, че най-голям дял запазват енергийните индустрии. Само при тях се наблюдава нарастване на относителния дял по отношение на базовата 1988 г. – от 46% на 57% през 2004 г. Относителният дял намалява при преработващата индустрия от 27.8 на 22.4% и особено много в публичния и битов сектор- от 9.8 на 3.6%. Тенденцията в изменението на транспорта показва не големи колебания, като през 2004 г. емисиите нарастват с 4.3% спрямо 2003 г. и са 15.3% от общите емисии на CO2 в сектора. Колебанията са свързани в по-голяма степен с промените на цените на течните горива, отколкото с процесите на преструктуриране и обновяване на автомобилния парк. В под-сектор Други сектори (услуги, домакинства, селско и горско стопанство) общата тенденция също показва колебания. Емисиите на CO2 от не- енергийно използване на горива е прието да се докладват в този сектор, а не в сектор Индустриални процеси. Случайните емисии на метан от въгледобива и системите за добив и пренос на нефт и природен газ също са част от енергийния сектор. Въгледобивът в България е съсредоточен основно в мини Марица изток, където се добиват лигнити по открит способ. С тях се произвежда около 40% от електроенергията в страната. В значително по-малки количества се добиват кафяви и черни въглища в подземни рудници. Добивът на нефт и природен газ в страната е в много малки размери- под 1% от сумарното потребление. Поради своето географско разположение България се явява естествен енергиен център в региона, поради което транзитните потоци от природен газ са значителни. Те са над три пъти по-големи от общата консумация на страната, което води до съответно увеличение на случайните емисии на метан. Индустриални процеси Процесните емисии в индустрията обхващат емисии на всички основни ПГ и ПГ - прекурсори. Специално място е отделено на емисиите от F- газове. Емисиите на халокарбони и серен хексафлуорид -SF6 са обособени в две отделни категории поради тяхното голямо разнообразие като видове газове. За всички категории източници в този сектор се наблюдава устойчивата тенденция на намаляване на емисиите от 1988 г. насам. Най-голямо е намалението при N2O- 64.6%, следвано от намалението при СН4- 41.5% и при СО2 - 36.4%. Отчитането на потенциалните емисии от HFCs в новите газове води до едно нарастване спрямо базовата за тях 1995 г. от 124%. През текущата година се наблюдава спад от 2% на сумарните емисии от сектора (без F- газовете) спрямо 2003 г. Този спад е обусловен от спада на емисиите на N2O - 26%, следван от спада на емисиите на СН4 - 18.6%. Увеличаването на емисиите на СО2 и на F- газовете води до запазване на практика на нивото на сумарните емисии от този сектор през 2003 г. Подробен анализ на емисиите на ПГ в сектора ще бъде направен в Глава 4 на доклада. На Фигура ES.2 са показани трендовете на CO2 за основните под-сектори. Анализът на Фигура ES.2 показва, че колебанията на емисиите следват измененията в икономическата активност. В разглеждания период определящо влияние на макроикономическо ниво имат следните фактори: Промени в конюнктурата на външните пазари; Приватизация на държавната собственост; Колапс в някои отрасли поради прехода от планова към пазарна икономика; Други. Използване на разтворители Емисиите на ПГ и ПГ- прекурсори в сектор Използване на разтворители са в резултат на процесите на производство и използване на бои и лепила, използване на разтворители в промишлеността и бита, химическо почистване на дрехи, производство на растителни масла, производство на лекарства и анестезия. Основно в този сектор се емитират NMVOCs и N2O. В Ръководството на IPCC не е дадена методика за определяне на емисиите на NMVOCs, който е основният източник на емисии на ПГ- прекурсори в този сектор. Поради това в инвентаризациите на ПГ в България се използва опростен метод за пресмятане на емисиите на NMVOCs, който включва използване на данни от методиката CORINAIR. Емисиите на N2O не са оценени в инвентаризацията на България поради липсата на данни за използваните субстанции при анестезия, производство на лекарства, аерозолни опаковки и др. Селско стопанство Общото намаление на емисиите от сектора за периода от 1988 г. насам е 65%. Средно с този процент намаляват и емисиите от всички категории на сектора като най-голямо е намалението при селскостопанските почви – 66%. През текущата година се наблюдава ръст на емисиите от сектора спрямо 2003 г. с 5.6% Този ръст е устойчив след 2001 г. Най-голям е този ръст за емисиите на N2O от селскостопански почви. Подробен анализ на емисиите на ПГ в сектора е направен в Глава 6 на доклада. На Фигура ES.3 са представени трендовете на емисиите на метан, които съставляват 46% от общите емисии на сектора, изразени в СО2-екв. Наблюдава се една устойчива тенденция на нарастване на емисиите от 2001 г. насам. Въпреки това спадът по отношение на базовата 1988 г. си остава много голям -над 65%. Значителни са и емисиите на N2O от сектора. Най-голям дял от тях заемат емисиите от селскостопанските почви. През 2004 г. този дял е около 86%, като за целия период 1988- 2004 г. делът остава в рамките на 83 - 88%. Емисиите на N2O от третирането на животинските отпадъци и от изгарянето на растителни отпадъци на стърнищата са на един порядък по-малки и сумарно са около 13 - 14% от общите емисии на N2O от сектора. Като цяло емисиите на N2O през 2004 г., изразени в CO2-екв., са по-големи от емисиите на CH4 в CO2-екв. с около 44%. Изменение в земеползването и горско стопанство Поради голямата сложност и разнородност на процесите на поглъщане и емитиране на CO2, в Ревизираното Ръководство на IPCC са дефинирани няколко категории: - Изменения на горите и други горски източници на биомаса. - Конверсия на горски и тревни насаждения. - Изоставяне на земи с културни насаждения - Поглъщане /емитиране на CO2 от почвите. - Други. В инвентаризацията на ПГ за 2004 г., както и за предходните години, е определено нетното поглъщане на CO2 от категория “Изменение на горите и други горски източници на биомаса”. Емисии или поглъщане на CO2 от другите горепосочени категории не са определени поради липсата на данни или поради отсъствие на съответните видове дейности в българската практика. Горите в България са от умерения климатичен пояс. Те са основно два типа- широколистни и иглолистни. Площта на горите в България обхваща около 30% от територията на страната. Разнообразният релеф предполага наличието на крупни горски масиви в планинските и полупланинските райони на Централна и Южна България. Все още има места, където не е стъпвал човешки крак. Дървесният запас в българските гори надвишава 530 млн. m3 при средногодишен прираст от около 12-15 млн. m3. През 2004 г. е отсечена дървесина в размер на 6.83 млн. m3. Отпадъци Емисиите на ПГ в сектор Отпадъци се получават в резултат на процесите на събиране, съхранение и третиране на твърди отпадъци от бита и обществения сектор и третиране на отпадни води от домакинствата и промишлеността. През 2004 г. емисиите от твърди отпадъци заемат първо място измежду източниците на метан в България и пето място измежду всички източници на емисии на ПГ в страната. Анализът на тренда сочи, че емисиите на СН4 от депонирането на твърди отпадъци, намаляват от 300 на 200 Gg годишно през 1997–1999 г. и запазват едно относително постоянно ниво през последните пет години. Емисиите на СН4 от отпадни води са значително по-малки по размер и имат тренд, който не се изменя в такава степен както е при твърдите отпадъци. Вторият голям източник на СН4, в този сектор, е третирането на отпадните води. Този източник заема трето място измежду всички източници на метан в инвентаризацията на България. Други (сектор 7 от CRF) Този сектор в класификацията на IPCC е предназначен да представи всички източници на емисии на ПГ, които по една или друга причина не могат да бъдат причислени към предходните сектори. В инвентаризацията на България няма такива специфични източници, които да бъдат отчетени в този сектор. В България има източници на емисии на ПГ, които не са обхванати от инвентаризацията и би следвало за в бъдеще да се проведат изследвания за реална оценка на техният размер и влияние върху общите емисии на ПГ в страната. Такива източници са: горски пожари; употреба на свещи за различни цели; очистване на питейна вода; емисии на газове от складове за храни. Международна бункеровка Емисиите на ПГ от изгарянето на горива за международни превози се определят съгласно методите предложени в Ръководството на IPCC в раздела Мобилни източници от сектор Енергия. При изготвянето на инвентаризациите на ПГ за България, емисиите от международни превози са разделени в две категории: Емисии на ПГ от морски международен транспорт; Емисии на ПГ от въздушен международен транспорт. Емисиите от морската бункеровка през 2004 г. са намалели с 62% спрямо 1988 г. докато емисиите от авиационната бункеровка по-малко т.е. с 46%. Основната причина за тази разлика е ликвидирането на флотилията за океански риболов след 1999 г. Трендове на ПГ- прекурсори и SOx На Фигура ES.4 са показани измененията на трендовете на емисиите на ПГ - прекурсори. В инвентаризациите на България се определят емисии от ПГ- прекурсори и SОx само в сектори Енергия и Индустриални процеси. В сектор Използване на разтворители се наблюдават емисии само на NMVOCs. В категорията “Изгаряне на растителни отпадъци на полето” на сектор Селско стопанство също се получават емисии на NOx и СО, които съответно се оценяват. Анализът на Фигура ES.4 показва тенденция на малки отклонения в някои години на периода, когато се наблюдава известно нарастване спрямо предходната година. Такова нарастване се наблюдава през 2001 г. при NOx и SОx. През 2002 г. се наблюдава нарастване на емисиите на CO и намаляване на емисиите на SOx.