Р.1. Справочна информация за инвентаризациите и изменението на климата

Р.2. Трендове на националните емисии на ПГ

Р.3 Преглед на източниците/ поглътители на емисии на ПГ по сектори и трендове

Р.4. Друга информация

Р.1. Справочна информация за инвентаризациите и изменението на климата

С този отчет се документира годишната инвентаризация на ПГ в България за 2004 г. Инвентаризацията е изготвена в съответствие с Ръководството на РКОНИК, прието на 21-а сесия на Управляващия комитет за научно и технологично обезпечаване (SBSTA), на 06- 14.12 2004 г. в Буенос Айрес. С това Ръководство се формират правилата и структурата на Националния доклад по инвентаризация на ПГ, който се изготвя ежегодно в съответствие с Ревизираното Ръководство на IPCC, 1996 г. и Ръководството на IPCC по добри практики, 2000 г. Съгласно Ръководството на РКОНИК, инвентаризацията трябва да бъде изготвена по начин, който да осигурява: Прозрачност, Консистентност, Сравнимост, Пълнота и Точност. Тези качества на инвентаризацията са елемент от “добрите практики”, посочени в Ръководството на IPCC по добри практики от 2000 г. Поради това настоящият отчет представя: - Трендовете на емисиите на ПГ за периода 1988-2004 г.; - Методите и данните за оценка на неточността на годишните емисии на ПГ и трендовете; - Ключовите източници на емисии на ПГ съгласно методи от тип Tier 1 и Tier 2, посочени в Ръководството по добри практики; - Оценка на системата за обезпечаване и контрол на качеството. Към отчета са приложени таблици с данни и емисии на ПГ, оформени по Общия отчетен формат (CRF) за докладване на годишните инвентаризации. Тези таблици са комплектувани за базисната година на България – 1988 г. и за всяка година от периода 1990 – 2004 г. В тази инвентаризация са включени и допълнителни CRF таблици само за сектор Изменение в земеползването и гори, които се изготвят в съответствие с Ръководството по добри практики само за този сектор. Пълният набор от CRF таблици и текстът на националния доклад като pdf - файл са качени на интернет - страницата на МОСВ (www.moew.government.bg) и на Института по енергетика (www.eninbg.com). РКОНИК и Протокола от Киото Парламентът на България ратифицира Рамковата конвенция на ОН по изменение на климата през март 1995 г. Конвенцията постави ултимативно целта за стабилизиране на атмосферната концентрация на ПГ на нива, които да не допускат опасни антропогенни въздействия на климатичната система. Конвенцията разделя страните на две основни групи: тези, изброени в Приложение 1 (известни като страни от Annex 1) и тези, които са извън това Приложение 1. Страните от Приложение 1 са индустриалните страни в света, които са членове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОЕСD) и страните с икономика в преход (Русия, Прибалтийските страни, Украйна и страните от Централна и Източна Европа). България е част от групата на страните с икономика в преход. Протоколът от Киото (ПК) е приет на III-та сесия на Конференцията на страните по Конвенцията през декември 1997 г. в Киото, Япония. До месец август 2004 г. ПК беше ратифициран от 159 страни, в т.ч. и България, която го ратифицира на 15.08.2002 г. След ратифицирането на ПК от Руската федерация през ноември 2004 г., той влезе в сила на 16 февруари 2005 г. С ПК страните по Конвенцията поеха задължението не само да стабилизират емисиите на ПГ, но и да ги намалят с определен процент по отношение на базовата за всяка страна година. В случая, България пое задължението да намали емисиите на ПГ от базовата си 1988 г. с 8% за първия период на задълженията по Протокола (2008 – 2012 г.). Изисквания към отчетите: РКОНИК и МКИК Страните от Приложение 1 на Конвенцията трябва да докладват ежегодната инвентаризация на ПГ, в която да се включат и данни за емисиите на ПГ през базовата година и за поне 1 година преди текущата инвентаризация. Ръководството на РКОНИК описва източниците на емисии на ПГ, методиките за тяхното изчисляване както и съдържанието на отчетните материали по инвентаризация. При това основно се използват Ревизираното Ръководство на IPCC, 1996 и Ръководството по “добри” практики, 2000 за формиране и докладване на резултатите от изчисляване на емисиите на ПГ. Обикновено в Ръководството на IPCC се препоръчват като правило по-точни методи за определяне на емисиите на ПГ. Това винаги води до ангажиране на повече ресурси от всякакъв вид (човешки, технически и др.). Поради това е необходимо едно разумно и балансирано съчетаване на точността на метода с наличните ресурси. Ключови източници на емисии на ПГ При определянето на основните (ключови) източници на емисии на ПГ е използвана методиката на IPCC/OECD, предложена в Ръководството по “добри” практики за националните инвентаризации на ПГ, 2000 г. Добавени са 2 нови ключови източника: случайни емисии на СН4 от системите за нефт и газ и косвени емисии на N2O от селскостопански почви. От списъка е отпаднал източникът емисии на N2O от стационарно изгаряне. Определянето на ключовите източници съгласно метода от тип Tier 1 се отнася както за националните общи годишни емисии, така и за общия тренд на годишните емисии. Резултатите от прилагането на метод Tier 1 в неговите две разновидности (количествена оценка на участието в общите емисии и оценка на тренда на всеки източник спрямо общия тренд на емисиите) са представени подробно в Приложение 1 на този отчет. От общо 41 източника на емисии, ключовите източници са 20 броя по количествена оценка и 19 броя по трендова оценка, като и при двата вида оценки те дават 95% от общото количество на емисии на ПГ, изразени в СО2-екв. Съгласно метод от тип Tier 2 оценката на ключовите източници се прави с отчитане на неточността на всеки източник. Тук под неточност се разбира комбинираната неточност на данните (горива, продукти и др.) и на емисионните фактори. В резултат на прилагането на двата подхода за оценка на ключовите източници се формира един списък от общо 25 източника, които са предмет на последвалите оценки и анализи. От тях като ключови източници, които участват във всички прилагани методи и видове оценки (по количество и по тренд) са отбелязани само 11 броя. Описание на институционалните рамки за подготовка на инвентаризациите Дейностите по подготовка на инвентаризацията на ПГ в България се координират и управляват на държавно ниво от Министерството на околната среда и водите. Като помощен орган на Министерството се явява Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), която координира всички дейности, свързани със събирането на данни за горива и други източници на емисии на ПГ. ИАОС стои в центъра на събирането на данни за инвентаризацията, които са агрегирани на национално ниво от следните държавни органи: Национален статистически институт (НСИ); Управление КАТ към МВР; Управление Статистика при МЗГ; Министерство на икономиката и енергетиката; Национално управление по горите при МЗГ; Изпълнителна Агенция по почвени ресурси към МЗГ Национална служба по растителна защита; Агенция по енергийна ефективност. В инвентаризацията на ПГ се ползват и данни, получени директно от големи източници на емисии в енергетиката и промишлеността. Тези данни се обобщават от ИАОС и от организацията, изготвяща инвентаризацията – Институт по енергетика (ИЕ). Като изпълнител на настоящата инвентаризация се явява Института по енергетика – акционерно дружество. Всички работи се извършват от него на договорна основа в съответствие със Закона за обществените поръчки. ИЕ е научно-консултантска организация с голям опит в изследването и решаването на проблемите по изменение на климата. Всички инвентаризации на ПГ по методиката на IPCC от 1988 г. досега са изготвени от колектива на ИЕ. Организация на Националния доклад по инвентаризация В организацията на отчета по инвентаризация на България за 2004 г. и съответния Национален доклад са направени следните подобрения в сравнение с предходния Национален доклад от 2003 г. • Базовата 1988 г. е преизчислена; • Подготвени са CRF таблици за всички години, в които е изготвена инвентаризация на ПГ за периода 1990 - 2004 г. • Отстранени са пропуски и грешки при избор и прилагане на емисионни фактори за оценка на емисии на ПГ от големи горивни инсталации. НДИ започва с Глава 1- Въведение, в която се съдържа обща информация за процеса на изготвяне на инвентаризацията на ПГ в България, описание на ключовите източници на емисии на ПГ, оценка на методите, източниците и емисионните фактори както и на неточността при тяхното определяне. В Глава 2 са анализирани трендовете на ПГ по видове източници и газове. Глави 3-9 дават подробна информация за емисиите на ПГ в отделните сектори на икономиката и бита. Финалната Глава 10 представя резултати от проведените преизчисления на емисиите на ПГ за периода 1988-2003 г. както и коментар на направените подобрения в резултат на проведените проверки и инспекции от екипи на Секретариата на РКОНИК. Към доклада има 7 приложения, които дават подробна оценка на използваните данни и получените резултати. Приложени са и част от таблиците на общия отчетен формат- CRF в т. ч. и таблиците от LULUCF- формата.