ИАОС

English |

Контакти

Национален доклад по инвентаризация на парниковите газове за България през 2003 год.

Глава 6 - Селско стопанство

6.1 Общо описание

6.3 Третиране на оборския тор

6.4 Добив на ориз, CH₄

6.5 Емисии на N₂O от селскостопански почви

6.6 Изгаряне на селскостопански отпадъци на полето

6.2 Ентерична ферментация

6.2.1 Описание на източника

Емисиите от този ключов източник се получават в резултат на ферментацията в храносмилателния тракт на селскостопанските животни. В България няма лами и камили като домашни животни.

През 2003 г. емисиите на CH₄ изразени в CO₂-екв. са 1 502 Gg, около 2 % от сумарните емисии на ПГ. Увеличението през 2003 г. спрямо 2002 г. с 3.7 % се дължи на увеличаване броя на основните селскостопански животни- крави, свине и птици.

6.2.2 Методика

Емисиите на CH₄ се определят със стандартни емисионните фактори взети от Ръководството на IPCC в рамките на метод от типа Tier 1. Тези фактори са обобщени за различните видове животни, като само за говедата е направена класификация по географски региони. В инвентаризацията е възприет емисионен фактор за говеда (в това число млечни крави) за регион Източна Европа. Тъй като емисиите на метан са ключов източник, то прилагането на метод от тип Tier 1 не отговаря на изискванията на добрите практики.

6.2.3 Неточност и еднородност на времевите редове

Неточността на емисиите на метан от този източник е 50 %.

В Таблица 6.2 са дадени емисиите на метан от ентеричната ферментация на селскостопанските животни.

Анализът на Таблица 6.2 сочи една стабилна тенденция на ръст на емисиите след 2001 г. като през 2003 г. те са с 15 % в повече от 2001 г. Очевидно наличният голям спад спрямо 1988 г.в размер на 63 % трудно ще бъде преодолян в близките 10 г. при такива темпове на нарастване.

В Таблица 6.3 са дадени средногодишните бройки на селскостопанските животни.

Времевият ред за отделните видове домашни животни е еднороден независимо от смяната на методиката за тяхното броене през 2000 г.