Емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси” се получават в резултат на технологичните процеси на производство и/или консумация на материални продукти. Този вид емисии се определят като “не от горене”, защото тук не участват процесите на изгаряне.
Процесните емисии в индустрията обхващат емисии на всички основни ПГ и ПГ -прекурсори. Специално място е отделено на емисиите от производство и при употреба на F- газове.
Емисиите на ПГ са групирани по видове промишленост в следните под-сектори:
• Минерални продукти;
• Химическа промишленост;
• Производство на метали;
• Други производства;
• Производство на халокарбони (HFCs, PFCs) и SF6;
• Консумация на халокарбони и SF6;
• Други.
В под- сектор “Други производства” са включени емисии от хранителната промишленост и от производството на дървена маса за хартия.
В под- сектор “Други” са включени емисии при експедиция на бензин, при зареждане на МПС с бензин на бензиностанциите и при производство на пластмаси и лепила.
Емисиите на халокарбони и серен хексафлуорид -SF6 са обособени в два отделни под-сектора поради тяхното голямо разнообразие като видове газове и много високият им потенциал за глобално затопляне.
При изготвянето на инвентаризацията на ПГ, както за 2003 г. така и за предходни години, съществуваха трудности свързани с конфиденциалността на данните за отделни производства и технологии. Поради това в инвентаризацията за 2003 г. тези трудности се преодоляват като се използват данни за емисии определени в НСИ по методиката CORINAIR.
Трендовете на емисиите на ПГ са дадени в Таблица 4.1
Основен източник на данни за количествата произведени суровини, материали и изделия е НСИ.
Най-голям дял в сумарните емисии на ПГ от сектор “Индустриални процеси” за 2003 г. има CO2.- 77 %, следван от N2O с 21 % и CH4 с 1 % изразени в CO2–екв.
На Фигура 4.1 са показани трендовете на CO2 за основните под- сектори.
Анализът на Фигура 4.1 показва, че колебанията на емисиите следват измененията в икономическата активност. В разглеждания период определящо влияние на макроикономическо ниво имат следните фактори:
• Промени в конюнктурата на външните пазари;
• Приватизация на държавната собственост;
• Колапс в някои отрасли поради прехода от планова към пазарна икономика;
• Други.
Може да се отбележи, че в периода след 2000 г. се наблюдава известна стабилизация на емисиите на СО2 като след 2002 г. има тенденция на нарастване.
В сектора се намират следните ключови източници:
• СО2 от производството на стомана (на 9 място с дял над 2 %);
• СО2 от производството на цимент (на 13 място с дял 2 %);
• N2O от производството на азотна киселина (на 14 място с дял 2 %);
• СО2 от производството на негасена вар (на 16 място с дял 1 %).
Горепосочените поредни места са от списъка с ключови източници изготвен по метод Tier 1 с оценка на нивото на емисиите. Не- ключовите източници от този списък са:
• СО2 от производството на амоняк;
• СО2 от производството на калцинирана сода;
• СО2 от производството на други продукти;
• СН4 от производството на метали;
• Емисии на F- газове
Емисиите на ПГ се определят по общия метод съгласно уравнението:
Емисии = Продукция * Емисионен фактор,
където продукцията е във физически единици (m3, kg, m2 и др.), а емисионните фактори са в kg емисии/ единица продукция.
Емисионните фактори като правило са подбрани от Ръководството на IPCC но една част са взети от използваната в България адаптирана методика CORINAIR (производство на стомана, амоняк, агломерат и други).
English
Контакти
