Емисиите на N₂O от производството на азотна киселина, изразени в CO₂-екв. са в размер на 1159 Gg за 2003 г., Увеличението на емисиите през 2003 г. е с около 6 % спрямо 2002 г. като е преодолян спадът спрямо 2001 г.

Емисиите на CO₂ от производството на амоняк през 2003 г. са 318 Gg. Увеличението на емисиите през 2003 г. е с около 6 % спрямо 2002 г. като големият спад след 1997 г. не е преодолян- остава си на нива около 60 %. Все още производството на азотни торове е силно свито.

Не- енергийните емисии при употреба на горива в този под- сектор се пресмятат и класифицират в категорията Химия на сектор Енергия.

4.3.2 Методология

Данните за произведената азотна киселина са конфиденциални, поради което емисиите на N₂O се определят със специална методика. Емисионните фактори за пресмятане на емисиите на N₂O са от Ръководството на IPCC, като са отчетени и използваните в България технологии. Този източник на емисии на ПГ е типичен пример за динамиката на понятието конфиденциалност при икономики в преход каквато е българската. Така например количеството азотна киселина произведено през 2002 г. е конфиденциално, в 2001 г. не е, а през 2003 г. е отново конфиденциално.

Количествата произведен амоняк се дават от НСИ, а емисионният фактор се определя с адаптираната методика CORINAIR, която е утвърдена за ползване в България. Поради това, използваният емисионен фактор се различава значително от стандартната стойност в Ръководството на IPCC.

4.3.3 Неточност и еднородност на времевите редове

Неточността на емисиите на N₂O при производството но азотна киселина се оценява на 200 % на емисиите на CO₂ от производството но амоняк на 21 %.

В Таблица 4.3 са дадени трендовете на емисиите на ПГ от този под сектор.

Анализът на Таблица 4.3 сочи значително намаление на емисиите на ПГ през 2003 г. спрямо 1988 г.- около три пъти при производството на амоняк и два пъти при производството на азотна киселина.