Описание на категориите източници
Емисиите на СО2 от не енергийно използване на горива се структурират в под- сектор “Преработващи промишлености и строителство” на сектор Енергия. Горивата се използват като суровини основно в Черната металургия и Химията. Общият дял на тези източници на емисии от сумарните емисии на страната за 2003 г. е само 1.1 % като този дял се запазва за целия период на инвентаризациите след базовата 1988 г. Само емисиите от не енергийно използване на природен газ са ключов източник поставен на предпоследно място в списъка на ключовите източници.
Тази част от въглерода, която остава в продуктите- асфалт, пластмаси, торове и др. се определя със съотношения предложени в Ръководството на IPCC. В България няма конкретни измервания за определяне на специфични за страната съотношения.
Методология
Емисиите на СО2 от не енергийно използване на горива се определят с емисионните фактори, които се използват в Референтния подход. В инвентаризацията на България известна част от параметрите на горивата (долна топлотворна способност и емисионни фактори) са специфични за страната и с тях се определят и този вид емисии. Като цяло методът за изчисляване на емисиите е от тип Tier 1.
Неточност и еднородност на времевите редове
Неточността на тази категория източници на емисии е определена по литературни данни на база на оценки от международни експерти и са 6-7 %.
Трендовете на емисиите са посочени в Таблица 3.16 за основните типове горива- течни, твърди и газообразни.
Общите емисии на България от не енергийното използване на горива през 2003 г. са намалели спрямо базисната 1988 година с 45 %. Най-голямо е намалението при течните горива- 79 % следвано от твърдите и газообразните с по 34 %.
3.2.8 Международна бункеровка
Описание на категориите източници
В международната бункеровка (International Bunkers) се включват международните превози с морски и въздушен транспорт.
В международните превози на пътници и товари се изгарят горива, при което се емитират ПГ и замърсители в атмосферата. Тези емисии на ПГ са също обект на процеса на инвентаризацията.
Емисиите на ПГ от изгарянето на горива за международни превози се определят съгласно методите предложени в Ръководството на IPCC в раздела Мобилни източници от сектор Енергия. Получените количества емисии на ПГ не се включват в сумарните емисии на страната, а се докладват отделно в съответни таблици на CRF.
При изготвянето на инвентаризациите на ПГ за България, емисиите от международни превози са разделени в две категории:
• Емисии на ПГ от морски международен транспорт;
• Емисии на ПГ от въздушен международен транспорт.
В Таблица 3.17 са дадени горивата (в TJ) и емисиите на СО2 за периода 1988-2003 г.
Емисиите от морската бункеровка през 2003 г. са намалели с 55 % спрямо 1988 г. докато емисиите от авиационната бункеровка значително по-малко т.е. с 35 %. Основната причина за тази разлика е ликвидирането на флотилията за океански риболов след 1999 г.
Методология
За определянето на емисиите на ПГ се използват данни от енергийния баланс на страната. В него са посочени количествата горива за морски и въздушен транспорт. Затруднение създават данните за горивата в авиотранспорта, които не са разделени между вътрешен и международен транспорт. Поради това горивата за международни авиопревози се определят по експертна оценка.
При международните превози се емитират основните ПГ – CO2, CH4 и N2O, и ПГ- прекурсори, NO, CO, NMVOCs, а също и SOx. Оценката на емисиите на ПГ се провежда по метод тип Tier 1 с емисионни фактори, определени на основата на опитни и аналитични изследвания, отчитащи специфични за страната условия (вид и размер на кораби и самолети, обем на превозени товари, направления на международните превози и др.). В Таблица 3.18 са дадени трендовете на емисиите на основните ПГ и ПГ- прекурсори.
След емисиите на CO2 по значителни са емисиите на NOx и на CO.
През 2003 г. са емитирани основни ПГ общо в размер на 925.1 Gg CO2-екв. От тях от морски превози са 48 % а от въздушни- 52 %. След големия спад през 1999 г. увеличението на емисиите от всички ПГ през 2003 г. е почти два пъти.
Неточност и еднородност на времевите редове
Неточността на тази категория източници на емисии не е определяна в инвентаризация на България. По литературни данни тя се оценява на около 2 %, което е твърде оптимистична оценка според нас. Като се имат предвид неточностите на емисионните фактори в транспорта като цяло считаме , че една оценка от 7-9 % е по-реалистична.
През 1999 г. има един спад в консумацията на горивата за морска бункеровка, който намалява еднородността на времевия ред. Той се дължи най-вероятно на смяната на статистическата отчетност и привеждането й в съответствие с Евростат.