Описание на категориите източници
В под сектор “Други сектори” са включени групите:
• Услуги и обществени институции;
• Домакинства;
• Селско и горско стопанство
В под сектор “Други сектори” са включени само стационарни източници на емисии като нивото на агрегиране е вида на горивото и технологията на изгаряне в съответната група (услуги, домакинства, селско стопанство). Използваните емисионни фактори са комбинация от препоръчваните от Ръководството на IPCC стойности и специфични за страната резултати от измервания и аналитични изчисления.
В Таблица 3.14 са дадени емисиите на основните ПГ от под- сектора.
Анализът на Таблица 3.14 показва, че в под- сектора доминираща роля играе категорията домакинства. В тази категория се емитират над 79 % от емисиите на CO2 , 93 % от емисиите на метан и 55 % от емисиите на N2O.
Емисиите на СО2 от стационарни горивни процеси- други сектори, въглища са ключов източник на емисии на ПГ. Този източник стои на осмо място в списъка от ключови източници (определен по метод Tier 1 – с оценка на нивото на емисиите) и дава 2 % от общите емисии на страната през 2003 г. Като част от ключовия източник “Емисии на СО2 от стационарни горивни процеси- течни” емисиите от този под- сектор също имат известен дял. Известен дял те имат и от не- ключовия източник “Емисии на метан от стационарни горивни процеси”.
Потреблението на горива в този под сектор е предназначено за отопление, подгряване на вода и готвене. Тези дейности позволяват прилагането на широк кръг от енергоносители и технологии и поради това притежават голям потенциал за намаляване на емисиите на ПГ. Пример за това е и практиката в България, която сочи едно значително потребление на дърва и дървени отпадъци в бита. Емисиите на СО2 от изгарянето на биомаса през 2003 г. са 2575 Gg, което е с 48 % в повече сравнено с данните за Домакинствата от Таблица 3.14.
Методология
Емисиите на ПГ са определени с дадените в енергийния баланс количества потребени горива. Прилага се метод от тип Tier 2 с емисионни фактори, които са определени както по IPCC така на основата на местни измервания и изчисления.
Неточност и еднородност на времевите редове
Неточността на тази категория източник на емисии е 9 % за емисиите на СО2 и 50 % за емисиите на метан и на N2O.
Трендовете на емисиите на СО2 в сектора формират еднородни времеви редове защото за целия период след базовата 1988 г. не е имало промени в методиката на изчисление и в събирането на данните. Би трябвало да се отбележи, че влиянието на температурните изменения по сезони е отчетено неявно. Това не се отразява съществено на емитираните газове защото не винаги се спазват стандартите за отопление особено в обществените сгради (училища, социални домове и др.) а също и в бита поради високите цени на горивата и топлоенергията от централното топлоснабдяване. Използването на природен газ за отопление е в начален стадий на прилагане.
Оценката на неточността за всяка отделните категория на под- сектора би трябвало да бъде различна и като правило значително по-висока от цитираната по-горе. Този извод е от международната практика и ще бъде изследван в следващи инвентаризации за условията в България.
3.2.5 Други
В тази категория се определят емисиите на ПГ от използването на биомаса за добив на енергия. Тук не се отчитат количествата дърва за горене и дървесни отпадъци, които се дават в енергийния баланс на страната.
Като източник на енергия в тази категория се имат предвид:
• съчки и вършини и др. видове горска биомаса;
• растителни отпадъци от зърнени култури, лозя и др. насаждения;
• употребени дървени въглища;
• изгаряне на утайки.
Емисиите на СО2 през 2003 г. от този източник са 593.4 Gg.
3.2.6 Сравнение на секторния подход с референтния подход
Референтният подход (РП) е метод, с който се определят емисии на CO2 от изгаряне с помощта на ограничен брой входни данни. За целта са необходими брутното потребление на горива в страната (аpparent consumption) и емисионните фактори за емисии на CO2 при изгаряне на горивата. С Референтния подход се верифицират резултатите за емисии на СО2 получени по Секторния подход (СП). Подробно описание на този метод е дадено в Приложение 4.
В Таблица 3.15 са дадени емисиите на СО2 изчислени по Референтния подход и емисиите от изгаряне на горива определени по Секторния подход.
Сравнението на двата подхода сочи разлики в диапазона от -2.7 % до +3 %.
Трендът на емисиите по двата подхода за периода 1988-2003 г. е съответно -45.3 % за РП и - 46 % за СП. Намалението на емисиите на СО2 е най-голямо при течните горива- 65 %, следвани от газообразните с 52 % и твърдите с 28.4 %.
Проведеното сравнение на двата подхода в рамките на инвентаризация 2003 г. е значително по-точно от предходните инвентаризации поради факта, че в Секторния подход са отчетени и емисиите от не- енергийното използване на горива, които в предходните инвентаризации не бяха отчитани. По този начин е преодоляно методическото несъответствие с РП, в който винаги са отчитани емисиите от не енергийни горива.
English
Контакти
