ExEA ExEA EEA

Национален доклад по инвентаризация на парниковите газове за България през 2003 год.

3.2. Изгаряне на горива

3.2 Изгаряне на горива

3.2.3 Транспорт

  Описание на категориите източници

В под- сектор “Транспорт” са включени групите на авиотранспорт, автомобилен транспорт, речен и морски транспорт и други видове транспорт. Към групата “други видове транспорт” са включени източниците на емисии в селското стопанство и строителството като: селскостопански машини за обработка на земята, машини за добив на дървесина, строителни машини и други.

Нивото на агрегиране на емисиите е по вида на горивото, типа на превозното средство и неговия размер изразен в обема на двигателя за леките автомобили и в товароподемността за товарните автомобили. В този случай емисионните фактори са отнесени към натурални единици т.е. изразени са в g/kg гориво. Това не се отнася за втечнения газ пропан-бутан, за който емисионният фактор е отнесен към енергийната единица GJ.

В Таблица 3.11 са дадени трендовете на емисиите на ПГ от мобилни източници за периода 1988-2003 г.

Емисиите на СО2 от автомобилния транспорт са ключов източник на емисии на ПГ. Този източник стои на второ място в списъка от ключови източници (определен по метод Tier 1 – с оценка на нивото на емисиите). Тези емисии са 9 % от общите емисии на страната през 2003 г. Другият ключов източник са емисиите на СО2 от “други” видове транспорт с участие над 1 % от общите емисии. Останалите източници на емисии на ПГ от транспорта не са ключови източници. Това са: емисии на СО2 от ж. п. транспорта, емисии на N2O от автомобилния транспорт и емисии на СН4 от автомобилния транспорт.

Автомобилният транспорт е най-голям източник на емисии на основните ПГ в под- сектор транспорт- 88 % от емисиите на СО2, 92 % от емисиите на метан и 83 % от емисиите на N2O.

Емисиите на СО2 в останалите видове транспорт са значително по-малки (на два порядъка) от тези в автотранспорта. Емисиите от “извън пътния” транспорт (off- road) са по-малки само на един порядък от емисиите на автотранспорта.

Емисиите от авиотранспорта са разделени между вътрешния транспорт и международния транспорт на базата на експертна оценка. В енергийния баланс на страната са дадени общите количества на изгорения керосин за авиотранспорта. Приема се , че 90 % от него отиват за международни превози и съответните емисии се отчитат в бункеровката.

След 2000 г. отсъства навигация по река Дунав и по Черно море за целите на вътрешни пътнически превози и поради това в енергийния баланс няма отчетени горива за тази цел. Посочени са само горива за международни превози, които са отчетени в бункеровката.

В Таблица 3.12 са дадени емисиите на ПГ- прекурсори, които имат в този под- сектор най-големи стойности – за СО и NMVOC от съответните общи емисии на страната и са втори по големина след енергетиката за NOx. Емисиите на SO2 са едни от най малките измежду всички категории източници в инвентаризацията на ПГ.

Наблюдаваното увеличение на емисиите на основните ПГ от източника през 2003 г. е с около 12,4 % спрямо предходната година. Това се дължи на увеличената консумация на горива основно в автомобилния транспорт. В Таблица 3.13 е показан трендът на количествата горива потребени в автомобилния транспорт.

През 2003 г. се запазва тенденцията на нарастване в последните 2-3 години на потребените течни горива в автотранспорта. Най-голямо е нарастването на дизеловото гориво – с 28.6 % спрямо предходната година. Изключение прави бензина, който е намалял с 3.7 % спрямо предходната година.

На Фигура 3.2 е показано изменението в структурата на потреблението на горива от базисната 1988 г. в текущата 2003 г. Очертана е ясната тенденция към завишаване на потреблението на горива, които емитират по-малки количества на замърсители на въздуха в т.ч. и ПГ.

Посочената консумация на горива на Фигура 3.2 и Таблица 3.13 трябва да се оценява и на фона на почти двукратното увеличаване на броя на автомобилите (леки, товарни и автобуси)през 2003 г. в сравнение с базовата година.

Методология

Емисиите на CO2 са определени с дадените в енергийния баланс количества потребени горива. Тези горива са разпределени между различните типове и видове моторни превозни средства (МПС) - леки коли, автобуси и товарни автомобили. Разпределението се прави като се отчита броя на МПС, обема на двигателя, товароподемността и изминатия пробег. Данните за броя на МПС се получават от Дирекция КАТ при МВР.

Емисиите се определят по метод от тип Tier 2 с емисионни фактори, които зависят от обема на двигателя, товароподемността и вида на горивото. Емисионните фактори са определени на базата на измервания и изследвания на автомобилния парк на страната. Характеристиките на този парк не са се изменили съществено от последната инвентаризация на ПГ за 2002 г. Останали са почти същите показатели: висока средна възраст на леките коли, голям дял на стари коли (Лада, Москвич, Трабант и др.), значителен внос на коли втора употреба и относително малък внос на нови коли. Все пак се очертава една тенденция на увеличение на прираста на нови автомобили с всяка изминала година. Има ръст и в продажбите на леки коли втора употреба.

Неточност и еднородност на времевите редове

Неточността на тази категория източник на емисии е 6-7 % за емисиите на СО2 и 100 % за емисиите на метан и на N2O.

Трендовете на емисиите на СО2 в транспорта формират еднородни времеви редове защото за целия период след базовата 1988 г. не е имало промени в методиката на изчисление и в събирането на данните по видове МПС.

3.2.1 Енергийни индустрии
3.2.2 Преработващи индустрии и строителство
3.2.4 Други сектори
3.2.4 Други
3.2.4 Сравнение на секторния подход с референтния подход
3.2.5 Не енергийно използване на горива
3.2.5 Международна бункеровка

Copyright 2000-2021 © ИАОС