ExEA ExEA EEA

Национален доклад по инвентаризация на парниковите газове за България през 2003 год.

3.2. Изгаряне на горива

3.2 Изгаряне на горива

3.2.2 Преработващи индустрии и строителство

  Описание на категориите източници

В под- сектор “Преработващи индустрии и строителство” са включени групите:

• Черна металургия;
• Цветна металургия;
• Химическа промишленост;
• Производство на хартия и печатарство;
• Хранителна промишленост;
• Други.

В групата “Други” са включени машиностроене, електротехника, лека промишленост и заводски централи за комбинирано производство на електроенергия и топлоенергия.

Нивото на агрегиране за под- сектор “Преработващи индустрии и строителство” е основно вида на горивото като в някои случаи се отчита и вида на технологията на изгаряне. В Таблица 3.7 са дадени емисиите на основните ПГ в отделните категории на под- сектора.

Емисиите на СО2 от този под- сектор при изгарянето на въглища са ключов източник, който стои на трето място в списъка на ключовите източници и отговаря за 8 % от сумарните емисии на ПГ на България през 2003 г. Най-голямо участие в тези емисии имат другите промишлености (машиностроене, електротехника, заводски електроцентрали и др.), черната металургия и химията. Тези отрасли на промишлеността формират над 90 % от емисиите на под- сектора - Таблица 3.8.

Към този под- сектор се причисляват и емисиите на СО2 от не- енергийното използване на горива. Като ключов източник се явяват емисиите от не- енергийното използване на природен газ.

В списъка от ключови източници фигурират и два източника- емисии на СО2 от стационарно изгаряне на течни и газообразни горива. В тези ключови източници са включени основно категориите от този под- сектор и от под- сектор енергетика в съотношение 50 към 50 % за газообразните горива и 77 към 16 % за течните горива.

Методология

В този източник на емисии са включени основните мощности на промишлеността на България, изгарящи всички основни видове горива. Емисиите на CO2 са определени по метод от тип Tier 2/3 с данните, които се дават в изготвения от НСИ енергиен баланс на страната. Използвани са предимно национални емисионни фактори за основните ПГ както и стандартни фактори от IPCC. За емисиите от не- енергийното използване на горива се прилага метод от тип Tier 1. Този метод отговаря на добрите практики само за не- енергийните емисии от твърди и течни горива, които не се явяват ключови източници- виж Таблица 3.2.

Използването на методи от тип Tier 2/3 отговаря на изискванията на Ръководството по добрите практики поради факта, че този източник е част от списъка на ключовите източници.

Неточност и еднородност на времевите редове

Неточността на тази категория източник на емисии е 7-9 %.
Трендовете на емисиите на СО2 по отрасли на промишлеността са показани на Фигура 3.1.

Анализът на времевия ред сочи един постоянен тренд на намаление, който има два минимума- през 1992 г. и през 1999-2000 г. Тези два минимума отразяват кризата в икономиката свързана с преминаването към пазарни механизми на функциониране и управление, закриването на редица предприятия и промяната на международните пазари на страната. Съществен принос към намалението на емисиите имат и програмите и мерките по енергийна ефективност, които са внедрени както и технологичното обновяване на такива отрасли като хранителната промишленост, машиностроенето и електротехниката, строителството , някои части от химията и промишлеността за строителни материали. В последните три години се наблюдава ръст, който е най-голям през 2003 г. и отразява преодоляването на тази криза.

В Таблица 3.9 са посочени емисиите на СО2 по основни типове горива в под- сектора.

Анализът на горната таблица сочи един превес на твърдите горива в базисната година, който се запазва за целия период на инвентаризациите. През 2003 г. намалението на общото ниво на емисиите от СО2 е почти два пъти сравнено с базовата година. Поради методиката за събиране и обработка на данните за горивата в НСИ, в категорията “други горива” няма посочени горива с неясен произход. По този начин в инвентаризацията на България, за разлика от някои високо развити страни- членки на ЕС, не съществува проблема за инвентаризация на така наречените неопределени видове горива.

В Таблица 3.10 са дадени емисиите на СО2 от не- енергийното използване на горива. Тези емисии се отчитат при прилагането на Референтния подход и за пръв път в настоящата инвентаризация и при прилагането на Секторния подход.

Трендът на емисиите от не енергийно използване на горива сочи едно значително намаляване през 2003 г. по отношение на базовата година – с 45 %. Променя се и структурата на този тип емисии като делът на емисиите от газообразни горива расте от 69.5 % през 1988 г. до 84 % през 2003 г. а делът на емисиите от течни горива намалява съответно от 25 % на 9.4 %. Слабо увеличение с около 1 % се наблюдава при емисиите от твърди горива.

3.2.1 Енергийни индустрии
3.2.3 Транспорт
3.2.4 Други сектори
3.2.5 Други
3.2.6 Сравнение на секторния подход с референтния подход
3.2.7 Не енергийно използване на горива
3.2.8 Международна бункеровка

Copyright 2000-2021 © ИАОС