Емисиите от горивни процеси се подразделят съгласно структурата на IPCC на следните под-сектори:

Случайните емисии са:

Българският енергиен сектор има ключова позиция в националната икономика. Той е източник на над 77 % от националните агрегирани емисии на ПГ за последната година на инвентаризация - 2003 г.

В Таблица 3.1 са дадени трендовете на емисиите на CO₂ от горепосочените под-сектори за периода 1988-2003 г.

Анализът на Таблица 3.1 сочи, че най-голям дял запазва енергетиката – над 45 % от сумарните емисии на сектора. Само при нея се наблюдава нарастване на относителния дял по отношение на базовата 1988 г. – от 44 % на 53 % през 2003 г. За всички останали под- сектори този дял намалява: при преработващата индустрия от 25 на 21 %, в транспорта от 14 на 13 % и особено много в публичния и битов сектор- от 9 на 4 %. Последната цифра може да се приеме като положителен резултат от намаленото директно изгаряне на горива в бита, което води до общо намаляване на емисиите на ПГ и замърсители на въздуха.

Увеличаването на емисиите в енергетиката, спрямо предходната година, е поради: извеждането на 1 и 2 блок (880 MW) на АЕЦ Козлодуй от експлоатация и увеличеното потребление в страната въпреки намаленият износ на електроенергия.

Тенденцията в изменението на транспорта показва неголеми колебания, като през 2003 емисиите нарастват и са 14 % от общите емисии на CO₂ в сектора. Колебанията са свързани както с промените на цените на течните горива, така и с процесите на преструктуриране и обновяване на автомобилния парк.

В под- сектор “Други сектори” (услуги, домакинства, селско и горско стопанство) общата тенденция също показва колебания. Намалението от 1998 г. насам е преодоляно и последните две години се наблюдава ръст на емисиите.

Всички описани по-горе емисии са резултат от изгарянето на изкопаеми горива. Емисиите на CO₂ от изгарянето на биомаса не се имат предвид поради това, че те не участват в общите нетни емисии на ПГ.

Емисиите от сектор Енергия се определят с данни от общия енергиен баланс на страната. В него са обобщени и балансирани всички отчети на фирми и др. големи източници на ПГ на национално ниво. По подробно методиката за изчисляване на емисиите на ПГ е представена в Приложение 2 на доклада.

Емисиите на CO₂ от не енергийно използване на горива се докладват в този сектор а не в сектор Процесни емисии поради факта, че тяхното място е именно тук.

Случайните емисии на метан от въгледобива и системите за добив и пренос на нефт и природен газ също са част от енергийния сектор.

Въгледобивът в България е съсредоточен основно в мини Марица изток, където се добиват лигнити по открит способ. С тях се произвежда около 40 % от електроенергията в страната. В значително по-малки количества се добиват кафяви и черни въглища в подземни рудници.

Добивът на нефт и природен газ в страната е в много малки размери- под 1 % от сумарното потребление. Поради своето географско разположение България се явява естествен енергиен център в региона, поради което транзитните потоци от природен газ са значителни. Те са около три пъти по-големи от общата консумация на страната и водят до съответно увеличение на случайните емисии на метан, които се отчитат в инвентаризацията през 2003 г.

Ключови източници

В Таблица 3.2 са дадени основните (ключови) и неосновните източници на ПГ в сектор Енергия. Основен газ в ключовите източници е СО2. От останалите ПГ само емисиите на N2O от стационарните горивни процеси и случайните емисии на метан от въгледобива са ключови източници.

Емисии на СО₂ от биомаса

В България горивата от биомаса се използват основно в публичния сектор, бита и селското стопанство за производство на отоплителна енергия , топла вода и готвене. Под биомаса се разбират дървата за отопление, дървени отпадъци от дървопреработвателната промишленост и отпадна биомаса от горите. Напоследък започва производството на течни биогорива, което е в начален стадий и не е обхванато още от инвентаризацията.

В Таблица 3.3 са показани емисиите на СО₂ при изгаряне на биомаса в отделните категории на сектора.