Емисиите на втечнен газ пропан бутан са отнесени към течните горива с изключение на под- сектор транспорт, където те са обособени в отделна категория « други».
Липсата на конкретни цифри за отделни данни се замества с така наречените ключови думи (notation keys) които описват състоянието на съответната клетка с данни. Примерно NE означава – не е оценено обаче съществува; NО- не съществува; С- конфиденциално и т.н.
Инвентаризациите на ПГ в България са обект на проверки и ревизии от местни и международни екипи.
При приемането и утвърждаването на ежегодните инвентаризации в Министерството на околната среда и водите на България се прилага двустепенна система, в която разработките се гледат от специализирани научни и експертни съвети в:
- Научно- технически съвет в Института по енергетика;
- Висш експертен екологичен съвет на МОСВ (ВЕЕС);
Необходимо условие за свикване на ВЕЕС е наличието на рецензии на разработката от независими експерти и становища на съответните отдели в министерството и в Изпълнителната агенция по околно среда.
До сега инвентаризациите на ПГ на България са били обект на следните международни проверки и ревизии:
- Ревизия в страната от международен екип на Секретариата на РКОНИК, септември 2003 г.;
- Част за България в синтетичния оценъчен доклад на РКОНИК за инвентаризации 1999-2001 г.;
- Деск ревю на инвентаризацията за 2002 г., ноември 2004 г.
Резултатите от тези проверки показаха редица пропуски в инвентаризациите, които бяха отстранени или са в процес на проучване и отстраняване Някои от тях са както следва:
- Не еднородност на времевите редове
За някои от секторните емисии на ПГ бяха констатирани резки промени в нивото на емисиите. Като пример може да се посочи сектор “Отпадъци”. След допълнителни проучвания с участие на експерти от статистиката се приложи нов статистически модел за отчитане на емисиите на метан от депонирането на твърди отпадъци в периода до 1994 г.
- Липса на коментари за нулеви означения на емисии и други параметри и показатели в CRF таблиците
Когато стойността на съответния параметър е много по малка от единица или въобще липсва следва да се прилага системата от обозначения на Ръководството на IPCC. Обозначенията по тази система трябва да обхванат всички празни клетки в таблиците. Изпълнението на това изискване беше предмет на критиките от ревизиите.
- Сравнение на данните за инвентаризацията със съответните данни от международни организации;
Анализът на използваните данни в инвентаризацията на България показва понякога различия със съответните данни от такива международни организации като IEA, FAO и др. Това се дължи на редица причини, които са както в българските източници на информация така и в международните организации. Във връзка с това съответните български организации са запознати с тези различия и се работи в насока тяхното свеждане до минимум.
- Не комплектност на CRF таблиците за всички години до 1998 г.
Това означава просто липса на пълния набор от CRF таблици за горепосочените години. Този момент е вече коригиран и България разполага с пълен комплект таблици за всяка година на инвентаризация на ПГ.
- Включване на допълнителна информация в Националния доклад по инвентаризация;
Като правило във всички ревизии (не само за България) се правят препоръки за допълнително включване на данни и материали с оглед повишаване на прозрачността и консистентността на инвентаризациите. Това изискване трябва да се изпълнява на принципа на разумно съчетаване на обема и важността на допълнителната информация. В този доклад ние сме се постарали да включим редица нови материали, в сравнение с предходния доклад за представяне 2004, които да дадат по ясна картина на емисиите на ПГ в България.
10.4.6 Планирани подобрения
Основен елемент на планираните подобрения на инвентаризациите на ПГ България е Националната система за оценка на антропогенните емисии на ПГ.
Разработването на тази система стартира през 2005 г. с проект за предварително проучване на основните принципи, структури и правила за нейното изграждане.
Важен елемент от подобренията е и системата за мониторинг на емисиите на замърсители на атмосферата. Тази система работи успешно в последните години при координация и управление на национално ниво от Изпълнителната агенция по околна среда.
През настоящата година ще стартират проекти за проучване и определяне на параметри и данни необходими за инвентаризацията на емисии на ПГ в секторите “Селско стопанство” и “Изменение в земеползването и гори”. Известно е че качеството на данните в тези сектори се оценява като незадоволително а за някои категории те въобще липсват. Поради това предстоят задълбочени изследвания за определяне на състоянието на наличните данни, възможността им за използване в инвентаризациите и необходимостта от събиране на допълнителна информация.