Инвентаризацията на базисната 1988 г. беше първата инвентаризация на ПГ в България. Тя беше изготвена през 1994-95 г. в рамките на проекта “Национално изследване за България по изменение на климата“.
Резултатите от тази инвентаризация бяха оформени и структурирани съгласно изискванията на стандартните таблици от старото Ръководство на IPCC от 1995 г. За времето до създаването на Ревизираното ръководство на IPCC, 1996 и общия формат за докладване (таблиците CRF) данните от тази инвентаризация бяха достатъчни за оформянето само на укрупнени оценки на емисиите на ПГ в отделните подсектори на икономиката и бита. Очевидна беше нуждата да се коригират данните и респективно емисиите на ПГ в съответствие с по-точна оценка на горивата и дейностите за всички категории източници и поглътители на емисии съгласно изискванията на CRF таблиците.
От всички части на инвентаризацията най-труден се оказа сектор “Енергия”, за който бяха необходими голям брой данни, оформяни в структурата и с философията на един общ енергиен баланс на страната. НСИ не е разработил енергийни баланси за 1988 г. и за 1989 г. Направените проучвания установиха, че по ред причини сега не е възможно да се изготви такъв баланс за базовата година. В резултат трябваше да се ограничим само с данни от материалните баланси на горивата за 1988 г., които значително се отличават от енергийните баланси. В този случай трябваше да се формират нови масиви с данни, които не съществуваха в материалните баланси в явен вид. С други думи наложи се да се използват широко подходите на сравнителни оценки, експертни допускания и логически анализи за подготовката на необходимите масиви от горива.
По отношение на инвентаризацията на емисиите от останалите сектори т.е технологични процеси на производство и потребление, затрудненията бяха значително по-малки. Това се дължи на факта, че данните за тези процеси са обхванати от статистиката в нужния обем и пълнота.
По-долу ще отбележим основните особености, които бяха отчетени при инвентаризацията на ПГ за базовата 1988 г. в рамките на секторната структура на Ръководството на IPCC и CRF таблиците.
Сектор “Енергия“
При оформянето на количествата горива, вложени за преобразуване в електрическите централи и за крайно потребление в промишлеността, селското стопанство, бита и услугите, бяха възприети структурите, заложени в енергийните баланси за 1990 г. Тази година е максимално близка до 1988 г. и в този смисъл нейното използване е оправдано и целесъобразно.
При определяне на количествата авиокеросин за вътрешните полети и за международните полети (бункеровка) бяха отчетени допълнителните пояснения на експертите на НСИ. По този начин се постигна съгласуване със сега прилаганата методика за разделяне на този тип гориво в съответствие с експертно приет дял на консумацията на горива за вътрешни полети (в това число и за военни цели).
При баланса на брикетите от местни лигнити беше отчетен факта, че цялото количество произведени брикети е използвано от населението за битови нужди (отопление и приготвяне на храна).
Поради липса на статистически данни за произведените и потребени количества вторични газове (сух газ от нефтопреработка, коксов газ и доменен газ) те бяха определени на основата на експертни оценки. Като основа за оценките се използваха произведените количества черни метали и кокс, както и обемите преработен нефт за 1988 г.
Посредством съотношенията между количествата вторични газове и продукцията на черни метали и нефтопродукти през 1990 г., бяха определени съответните обеми газове за 1988 г.
Потреблението на дърва за отопление не е било отчитано от НСИ за 1988 г. поради това съответните количества, потребени по сектори, бяха определени на базата на експертни оценки и на количествата потребени дърва за 1990 г.
Сектори с процесни (не енергийни) емисии
Промените в тези сектори са относително малко и засягат само отделни източници на емисии, които не са били включени в инвентаризациите до сега. Такъв източник е производството на агломерат в подсектор “процесни емисии от производството на метали”. В този случай бяха приети количества по експертна оценка с отчитане на обемите произведени черни метали.
Оценката на емисиите на СН4 от третирането на индустриални отпадни води беше направена с количества отпадни води по сектори, определени на основата на съответните количества от 1990 г. и съотношението на продукцията от тези сектори между 1990 и 1988 г. Така например съотношението продукция 1990/продукция 1988 за някои сектори е както следва:
- черни метали – 0.77;
- цветни метали – 0.62;
- производство на синтетични торове – 0.95;
- текстил – 0.80;
- храни – 0.82.
Поради факта, че за периода 1988–1996 г. в статистиката има данни само за общото количество отпадна вода, отведена в обществената канализация, беше необходимо да се направят допълнителни оценки за определяне на частта, която идва само от домакинствата.
В резултат на направеното преизчисление на емисиите на ПГ за 1988 г. се получиха оценки, които сочат разлики в сравнение с докладваните в инвентаризация 2002 г. (представяне 2004 г.) нива на емисиите на всички основни ПГ и ПГ - прекурсори. Анализът на тези разлики ще се проведе в следните разрези: общи емисии в СО2–екв., емисии по газове – СО2, СН4 и N2О; емисии по сектори на икономиката и бита.
Общи емисии на ПГ
Сумарните агрегирани емисии на България за 1988 г. са 138 376.76 Gg CO2-екв. (без отчитане на поглъщането на СО2 в горите). Разликата в сравнение с предходната оценка е с 2.4 % по-малко.
От общите емисии делът на СО2 е 71 %, на CH4 18 % и на N2O 11 % изразени в СО2–екв.
Разпределението на агрегираните емисии по сектори (без горите) е както следва:
- Енергия – 71.0 %;
- Индустриални процеси – 7.5 %;
- Селско стопанство – 9.8 %;
- Отпадъци – 11.6 %.
В сравнение с оценките на предходната инвентаризация няма съществени промени.
Емисии на СО2
Най-голям източник на емисии на СО2 е сектор “Енергия” – 90 726 Gg или 65.5 % от общите емисии на ПГ на България (без отчитане на поглъщането от горите).
Като цяло емисиите на СО2 от сектор “Енергия” са намалели с 4.2 %, като се наблюдава значително преразпределение между отделните под-сектори. Така например изменението на емисиите на СО2 спрямо предходната инвентаризация е както следва:
- Енергийна индустрия – (+16.8 %);
- Преработвателна промишленост – (-31 %);
- Транспорт – (+9 %);
- Бит и услуги – (+15.6 %).
Очевидно в предходната инвентаризация е бил недооценен приносът на енергетиката, транспорта и бита в общите емисии на СО2 от този сектор.
В сектор “Индустриални процеси” няма промени в емисиите на СО2. Налице е обаче съществено увеличение на количествата погълнат от горите СО2 (с 10.2 %) вследствие на преоценените стойности на отсечената дървесина.
Емисии на CH4
Общите емисии на CH4 са 1 187 Gg, което сочи едно увеличение спрямо предходната инвентаризация с около 2 %. Това увеличение е главно за сметка на емисиите от сектор “ Отпадъци” и сектор “Селско стопанство.
Сектор “Индустриални процеси” има най-малък абсолютен размер на емисиите, но бележи най-голямо увеличение – с 89 %. Последното се дължи на завишените емисии от производството на метали (отчитането на липсващия до сега източник – агломерат).
Емисии на N2О
Общите емисии на N2O са 47.8 Gg. Това количество не се е променило на практика спрямо предходната инвентаризация. Промени се наблюдават само в секторите “Енергия” и “Селско стопанство”, които почти се компенсират взаимно. Докато сектор “Енергия” си намалява емисиите с 11.8 %, то сектор “Селско стопанство” ги увеличава с 5.7 % спрямо предходната инвентаризация. Взети в абсолютни стойности тези процентни изменения са почти равни. Най-голямо като проценти е увеличението на сектор “Отпадъци”- 32 %. То обаче не влияе на общото увеличение защото е с много малка абсолютна стойност.
10.2.2 Преизчисляване на инвентаризациите на ПГ за 1990-2002 г.
Анализът на Таблица 10.1 показва, че изменението на емисиите на ПГ в резултат на преизчисляването е различно в отделните години. Изменението на емисиите на основните ПГ се движи в следните диапазони:
- СО2- от 3 до 7 %;
- СН4- от -5 до -25 %;
- N2O- от -10 до + 3.5 %.
Особеностите на преизчисляването на емисиите на ПГ за някои конкретни години са посочени в т. 10.1.