Оценката на неточността на инвентаризацията на ПГ като цяло се прави, следвайки методиката посочена в Ръководството по “добри” практики.
В част 6 на Ръководството е направен подробен анализ на условията и предпоставките, които се отчитат при определяне на общата неточност на емисиите на ПГ при изготвяне на инвентаризацията.
Известно е, че общата неточност е свързана с неточността на данните за източниците на емисии на ПГ (горива, дейности, процеси и др.) и неточността на емисионните фактори.
Неточността на източниците на емисии на ПГ се определя в хода на събирането и обработката на данните и е част от процедурите, които се прилагат от статистическите агенции и организации. Използват се различни критерии за оценка на неточността, като статистическа разлика, разлики в производството, вноса, износа и потреблението на горива, експертни оценки и др.
Неточността на емисионните фактори е свързана с произхода на прилаганите фактори. Ако емисионните фактори се получават от директни периодични измервания, неточността се определя по съответна методика, свързана с измервателните методи и апаратурата.
Определянето на общата неточност на инвентаризацията на ПГ се прави посредством комбиниране на неточностите на източниците на емисии и на емисионните фактори.
За целта се използват две правила:
• Правило А – комбиниране на неточностите посредством добавяне;
• Правило В – комбиниране на неточностите посредством мултиплициране.
Тъй като инвентаризациите на ПГ са суми от произведения на източници на емисии по емисионни фактори, то тези правила могат да се използват за определяне на общата неточност на инвентаризацията.
Правила А и В са в основата на предлагания в Ръководството по “добри” практики метод от типа Tier 1.
Оценките на общата неточност на инвентаризацията на ПГ за 2003 г. и неточността на тренда на емисиите спрямо базисната 1988 г. са направени по метода от тип Tier 1
Необходимите за целта неточности на източниците на емисии и емисионните фактори са дадени в Таблица 1.3 за всички източници на емисии (основни и не основни).
При определянето на неточностите са използвани следните данни:
- заложената нормативна статистическа разлика, с която се обвързва общия енергиен баланс на страната;
- примерни оценки предложени от Ръководството по добри практики;
- експертни оценки на наши и чужди специалисти за дейности в селското стопанство, управлението на отпадъци и др.;
- анализ на чувствителността на някои неточности проведен в Института по енергетика;
- литературни данни и информация от ревизии на инвентаризациите на Холандия, Словакия, Канада, Австрия и др. страни.
Изчисленията за неточността на всеки източник на емисии (ключов или не) са дадени в Таблица 1.4.
В Таблица 1.5 са дадени в проценти, пресметнатите неточности на сумарните национални емисии на ПГ за 2003 г. и обща неточност на тренда на емисиите от базисната за инвентаризациите година до 2003 г.
В случай, че се приеме за всички източници на емисии неточност 3,5 % (това е максималната статистическа разлика в енергийния баланс на страната) и за всички емисионни фактори инженерна неточност от 5 %, ще се получи неточност на сумарните емисии от 2,46 % и неточност на тренда от 1,1 % на инвентаризацията за 2002 г.
Приносът на всеки източник на емисии в общата неточност на нивото на сумарните емисии за 2003 г. дава възможност да се подредят източниците и се определят тези с най-голям принос. Това е направено в рамките на метода от тип Tier 2 от Приложение 1. В Таблица 1.6 са показани първите десет източника с най-голям принос.
В Таблица 1.7 са показани първите десет източника с най-голям принос в неточността на тренда на сумарните емисии на ПГ за периода 1988-2003 г.
Анализът на горните две таблици сочи, че най-голям принос в неточността на оценките на сумарните емисии на ПГ имат източници от секторите селско стопанство, отпадъци и стационарни горивни процеси.
English
Контакти
