Инвентаризацията на ПГ за 2003 г. е изготвена в съответствие с Ревизираното Ръководство на IPCC от 1996 г., като подходът в методическо отношение не е променен като цяло в сравнение с предходните инвентаризации до 2002 г. Този подход представлява съчетание от методи и способи за инвентаризация на емисиите на ПГ, които пряко следват тези, предложени от Ръководството, като се отчитат и специфичните за страната условия за текущата година.
Съществен момент в настоящата инвентаризация е все по-пълното съобразяване и отчитане на препоръките на Ръководството по “добри” практики, в което се допълват и коригират конкретни параметри от процесите и дейностите, емитиращи ПГ.
Основен източник на емисионни фактори и за настоящата инвентаризация е Ревизираното Ръководство на IPCC. Ползвани са данни и от методиката CORINAIR
В редица дейности са отчетени специфичните условия на страната посредством подходящи параметри и емисионни фактори. Това се отнася в най-голяма степен за източниците на емисии в енергетиката, селското стопанство, някои производства от промишлеността и особено за автомобилния транспорт. Данните за последния са получени на основата на научно -практически изследвания, които отчитат спецификата на автомобилния парк на страната. Поради значителните промени в този парк през последните 5-6 години и в резултат на очертаващата се тенденция на обновяване би следвало да се ревизират в близко бъдеще всички емисионни фактори съобразно приетите категории МПС (леки автомобили, автобуси и товарни коли).
В Таблица 1.1 са показани прилаганите в инвентаризацията методи и емисионни фактори съгласно приетите обозначения в методиката на IPCC както следва:
Използвани методи
D – стандартен метод на IPCC;
Т1,2,3 – методи от тип Tier 1, 2, 3;
NO – няма такъв метод/емисионен фактор;
RA – референтен метод;
NE – няма оценка.
Използвани емисионни фактори
D – стандартен емисионен фактор по IPCC;
С – по CORINAIR;
CS – специфични за страната.
Емисии на въглероден диоксид
Емисиите на СО2 се получават от изгарянето на горива в енергетиката, транспорта и бита. За тяхното изчисляване се използват данни от енергийния баланс на страната, който обобщава подадените от горивните инсталации данни в НСИ.
При определяне на запасения в продуктите въглерод, който не е източник на емисии на СО2, се използват параметри, посочени в Ревизираното Ръководство на IPCC. Причината за това е липсата на конкретни измерени стойности за дела на не окисления въглерод в петролните продукти и в природния газ, използвани в България.
В настоящата инвентаризация са отчетени за пръв път до сега емисиите на СО2 от не енергийното използване на горивата като са взети предвид количествата съхранен в продуктите въглерод.
Поради факта, че в страната все още не се използва широко практиката на изгаряне на твърди битови отпадъци (за добив на енергия или с цел ликвидиране) то и съответните емисии на СО2 не се докладват.
Поглъщане на въглероден диоксид
Понастоящем България отчита само поглъщането на СО2 от горите (категория 5.А от сектор “Изменение на земеползването и гори”). Данните за поглъщането на С от горите се основават на:
• Площта на стопанисваните гори;
• Средногодишният прираст на горите по видове (в m3/ha/год.);
• Годишната сеч (в m3/год.)
При определяне на средногодишния прираст на горската биомаса се използват данни от инвентаризацията на горите, която се провежда на всеки 5 години по утвърдена от горските власти методика. При определяне на сухото съдържание на биомасата се приема общ преобразуващ фактор в размер на 0.6 и за двата основни типа гори в България – иглолистни и широколистни.
Метан
Емисиите на СН4 от изгарянето на горива се определят с данни от енергийния баланс и емисионните фактори, определени по методи от тип Tier 2. Емисиите на СН4 от автомобилния транспорт се оценяват със специфични за страната емисионни фактори, определени за различни категории МПС. Основни ограничения тук са количествата потребени горива, посочени в общия енергиен баланс на страната.
Случайните емисии на СН4 от въгледобива и системите за добив и пренос на нефт и природен газ се определят като правило със стандартни емисионни фактори, посочени в Ръководството на IPCC. Специално за системите за пренос на нефт и природен газ в настоящата инвентаризация беше проведена пълна ревизия на емисионните фактори. Те бяха заместени с данни, които са посочени в Ръководството по добри практики.
Емисиите на метан от селското стопанство се определят съгласно метод от тип Tier 1 като само за кравите и свинете се прилага метод от тип Tier 2 при определяне на емисиите от третиране на оборски тор.
Емисиите на метан от депата за твърди отпадъци се определят по стандартния метод от Ръководството на IPCC. Прилагането на методи с по-висока точност е невъзможно поради липсата на исторически дълга серия от стойности на времевия ред за събрани твърди битови отпадъци.
Двуазотен окис
Емисиите на N2O от изгарянето на горива се определят с данни от общия енергиен баланс на страната и специфични за страната емисионни фактори. Емисиите от автомобилния транспорт се определят на основата на потребените горива от различните категории МПС и специфични за всяка категория емисионни фактори. Последните са определени по опитно аналитичен път за периода до 1995 г. и не са променяни оттогава.
Емисиите на N2O от производство на химикали включват само производството на азотна киселина. За сега няма данни за оценката на емисии от използване на разтворители и за анестезия.
Емисиите на N2O от селскостопанските почви са определени в пълно съответствие с методиката на IPCC. В тях са включени всички предвидени в методиката източници като синтетични и естествени торове, растителни отпадъци, отпадъци от пасищни животни и непреки емисии от отлагане на амоняк и NOx в атмосферата, както и вследствие на източване (излужване) на подпочвени води.
На основата на статистическите данни за употребените от населението храни са изчислени консумираните протеини. С тях са оценени емисиите на N2О от човешките отпадъци, които са структурирани в сектор “Отпадъци”.
F- газове
В България не се произвеждат F- газове от групата HFC и SF6. Само в производството на алуминий се отделят газове от групата PFC, които са обект на инвентаризацията. Данните за консумацията на F- газове са ограничени и дават възможност само за общи оценки на потенциалните емисии от HFC и SF6.
В последните години бяха инициирани широко мащабни допитвания за набиране на информация относно наличните количества SF6 в електрооборудването на електроенергийната система на страната. В резултат се събраха достоверни данни за случайните емисии на SF6 в хода на експлоатацията на електрооборудването за периода 1995 -2003 г.
Като цяло информацията за актуалните емисии на F- газове е твърде ограничена и не отговаря на действителното ниво на тяхната консумация в момента.
Източници на първични данни за инвентаризацията
Първичните източници на ПГ са както следва:
- данни за потребени горива: общ енергиен баланс на страната, изготвен в НСИ;
- данни за консумирана биомаса в бита: статистиката на МЗГ и енергийния баланс от НСИ;
- брой, видове и марки МПС: МВР – отдел ДКЕР;
- продукция на промишлеността: отчети на фирми, които са обобщени в материалните баланси на НСИ;
- случайни емисии на SF6: отчети на поделенията в системата на Министерството на енергетиката и горивата;
- брой на селскостопанските животни и добив на растителни култури: отдел “Агростатистика” на МЗГ;
- количества потребени синтетични торове: Служба по растителна защита към МЗГ;
- гори и изменение в земеползването: Национално управление по горите към МЗГ;
- депониране на твърди отпадъци и количества отпадни води: Отдел по екология в НСИ и Отдел отпадъци към МОСВ.
Известна част от посочените данни са достъпни на интернет страниците на МЕЕР, НСИ и МЗГ.