5.6 Отпадъци

5.6.1 Методология и трендове

5.6.2 Основни източници на емисии

5.6.3 Не-основни източници на емисии

5.6.1 Методология и трендове

Емисиите на ПГ в сектор “Отпадъци” се получават в резултат на процесите на събиране, съхранение и третиране на твърди отпадъци от бита и обществения сектор, и третиране на отпадни води от домакинствата и промишлеността.

Твърдите отпадъци могат да се третират посредством депониране на сметища, рециклиране, изгаряне с цел унищожаване или за получаване на енергия. В този сектор се определят емисиите на ПГ само от депонираните твърди отпадъци и изгарянето на отпадъците, което не води до получаване на енергия за потребление.

В зависимост от определени критерии като наличие на механично покритие, или подравняване на количествата смет и др. сметищата се класифицират като контролирани и неконтролирани.
Депонираните на сметищата твърди отпадъци емитират СН₄ в резултат на процесите на анаеробно и аеробно разграждане на органичното им съдържание. При определяне на количествата емитиран метан в България се използва предложената стандартна методика в Ръководството на IPCC. Тази методика се характеризира с показатели и параметри, с които се отчитат:

- вида на сметището и състава на отпадъците;
- съдържанието на органично вещество, което се разлага;
- част от органичното вещество, което се конвертира до метан;
- количество уловен метан за получаване на енергия;
- количество оксидиран метан в горните слоеве на сметището

Вторият голям източник на СН₄, в този сектор, е третирането на отпадните води. Като самостоятелни групи се разглеждат третирането на индустриалните отпадни води и третирането на отпадни води от домакинствата и обществените сгради. Третирането на отпадните води е източник на емисии на СН₄ само ако се провежда при анаеробни условия. Обикновено условията за анаеробно и аеробно третиране се съчетават, което се отразява с въвеждането на корекционен фактор. Третирането на утайките от отпадни води също се отнася към този източник на СН₄. Тъй като в последните две години количествата на утайките не са обект на статистическа отчетност е прието, че 5 % от общия масов поток на отпадните води се отделя като утайки.

Определянето на емисиите на СН₄ се провежда по стандартния метод, предложен от Ръководството на IPCC. Този метод включва следните етапи:

1. Определяне на общото органично съдържание на отпадните води и утайки в зависимост от системите на третиране;
2. Оценка на емисионните фактори за всяка система на третиране;
3. Изчисляване на емисиите на СН₄ посредством умножаване на общото органично съдържание по емисионните фактори за всяка система на третиране

В случаите на третиране на индустриални отпадни води и утайки и на отпадни води и утайки от домакинствата се използват входни данни с различна степен на агрегираност и точност. Данните за домакинствата са с по-висока степен на неопределеност, защото се използват осреднени параметри на глава от населението. За индустриалните отпадни води в България се води статистика по видове промишлености, което позволява да се отчита различното органично разградимо съдържание в съответната промишленост. По този начин се повишава достоверността и точността на определените емисии на метан.

Към сектор отпадъци се отнасят и емисиите на N₂O, които са резултат от консумацията на протеини от хората.

На Фигура 5.5 са дадени трендовете на емисиите на СН₄ в сектор “Отпадъци”.

Анализът на тренда сочи, че емисиите на СН₄, от депонирането на твърди отпадъци, намаляват от 300 на 200 Gg годишно през 1997–1999 г. и запазват едно относително постоянно ниво през последните три години. Емисиите на СН₄ от отпадни води са значително по-малки по размер и имат тренд, който не се изменя в такава степен както е при твърдите отпадъци. Рязкото намаляване на емисиите на СН₄ след 1994 г. се дължи на преоценка на методиката за определяне на депонираното количество твърди отпадъци, която се прилага от НСИ.