|
5.5.1
Методология и трендове
Секторът “Изменение
в земеползването и горско стопанство” обхваща процесите
на обмен на CO2 между източниците на биомаса (горски,
тревни и други насаждения, почви) и атмосферата. Обменът
на потоците CO2 от и към атмосферата представлява
съвкупност от процеси, които са резултат и от антропогенна
дейност. Така например поглъщането на CO2 в горите
е свързано със стопанисването и управлението на горски
масиви, предназначени за промишлен добив на дървесина.
Залесяването на пустеещи земи с цел спиране на ерозионни
процеси също води до натрупване на CO2 в биомаса.
Емисиите на CO2 в атмосферата са свързани с прочистване
и изгаряне на гори с цел създаване на селскостопански
земи, както и поради промени в органичните съставки
на почвите вследствие на ерозия или на обработка с
химикали.
Поради голямата
сложност и разнородност на процесите на поглъщане
и емитиране на CO2 от източниците на биомаса, в този
сектор са дефинирани няколко под-сектора, които обхващат
следните категории:
A. Изменения
на горите и други горски източници на биомаса.
В тази категория са обхванати процесите на нарастване
на горската дървесна маса и процесите на сеч и дърводобив.
Като правило нетния баланс на въглерод е в посока
на поглъщане на CO2 от атмосферата. Ако балансът е
в посока емитиране на CO2 в атмосферата, това ще доведе
до създаване на условия на нарушаване на устойчивото
развитие на горските масиви.
B. Конверсия
на горски и тревни насаждения.
Това са дейности с цел създаване на селскостопански
земи за производство на растителни култури и отглеждане
на животни.
C. Изоставяне
на земи с културни насаждения (ниви, пасища, плантации
и други), които се връщат до своите първоначални насаждения
(горски или тревни).
D. Поглъщане/емитиране
на CO2 от почвите.
В тази категория се групират процеси и дейности, водещи
до промени в органичното съдържание на почвите. Това
е внасянето на минерали при обработката на почвите,
процесите на ерозия и други. В резултат се поглъщат
или емитират определени количества CO2 в комбинация
и с други ПГ (CH4, CO, N2O и NOx).
E. Други.
В тази категория
се включват дейности, които също водят до промени
в потоците на CO2 от и към атмосферата. Това са дренажи
на почви, изместване на периодите на култивация на
растителни култури (основно в тропическите региони),
както и редуване на по-дълги и по-къси периоди на
култивация, наводняване вследствие изграждането на
хидротехнически съоръжения, изменения в подпочвените
води поради намеса на човека и други.
В много случаи
горепосочените категории имат допирни точки помежду
си и отнасянето на дадена дейност към определена категория
е свързано с размера на участието на човека в нея.
В инвентаризацията
на ПГ за 2002 г., както и за предходните години, е
определено нетното поглъщане на CO2 от категория “Изменение
на горите и други горски източници на биомаса”. Емисии
или поглъщане на CO2 от другите горепосочени категории
В - Е не са определени поради липсата на данни или
поради отсъствие на съответните видове дейности от
българската практика.
На Фигура 5.4 е показан трендът на нетното поглъщане
на CO2 от горите в България за периода 1988-2002 г.
Фигура 5.4
Анализът на
тренда на поглъщането на CO2 от горите показва значително
изменение за периода 1988-1991 г. в рамките на 4 600
- 7 900 Gg, относителна стабилизация през периода
1992-1996 г. на ниво около 7 200 Gg, спад през 1997
г. до 5 852 Gg и последвала трайна тенденция на нарастване
след 1998 г. до 2001 г. След този период на трайно
нарастване следва спад през 2002 г. в следствие на
увеличаване на сечта.
5.5.2
Изменение на горите и други горски източници на биомаса,
CO2
Този поглътител
на CO2 се формира от нетния баланс на усвоения от
атмосферата C и отсеченото количество биомаса (дърва),
което се използва за отопление, производство на хартия
и други дейности консуматори на биомаса.
Количеството
погълнат CO2 през 2002 г. е 8 318 Gg. Намаляването
на поглъщането през 2002 г. спрямо 2001 г. е около
12 %. То се дължи на реализираното увеличение на отсечената
дървесна маса през 2002 г. при запазен еднакъв ръст
на натрупания в горите C.
Еднаквият годишен
ръст на натрупвания С за определени периоди е методическа
особеност на практиката по инвентаризация на горските
масиви от страна на горското ведомство (сега в състава
на МЗГ). Според нея, на всеки 5 години, се преоценява
състоянието и обема на биомасата в горите. В съответствие
с тази практика, в годините между две инвентаризации,
ръстът на горите се приема за един и същ. Този факт
се отразява и в характера на тренда, посочен на Фигура
5.4, където в периодите 1990-1994 г. и 1995-1999 г.
ежегодният прираст на горите е постоянен.
|