5.4 Селско стопанство

5.4.1 Методология и трендове

5.4.2 Основни източници на емисии

5.4.3 Не-основни източници на емисии

5.4.3 Не-основни източници на емисии

Към групата на не-основните източници на емисии на ПГ от сектор “Селско стопанство” са включени източници, които имат принос в сумарните емисии на ПГ ≤ 0,5 %.

5.4.3.1 Индиректни емисии от селскостопански почви, N₂O

Емисиите от този източник се дължат на: отделящите се в атмосферата азотни окиси и амоняк като резултат от торенето с изкуствени и естествени торове, които взаимодействат с почвите и повърхностните води, както и на отлагането на азот в реките, водоемите и подпочвените води като резултат от процесите на излужване и отмиване.

През 2002 г. са емитирани 531 Gg N₂O изразени в CO₂-екв., което представлява 2 % от сумарните емисии през годината на инвентаризация.

Намалението на емисиите с около 55 % спрямо 2001 г. е пряко следствие от трикратното намаление на дела на отмития, излужен и източен азот от почвите (параметър FracLEACH по IPCC) и намаленото със 7,3 % количество вложени синтетични азотни торове. Известна компенсация на намалението идва от увеличеното със 17 % количество на внесен в почвата животински тор в следствие на общото увеличение на средногодишния брой на селскостопанските животни.

Количеството животинска тор се пресмята със зададените в Ръководството на IPCC типови параметри за различните видове животни в региона Източна Европа. Количествата синтетичен тор се дават от Службата по растителна защита към МЗГ.
Емисиите на N₂O се определят с емисионни фактори дадени в Ръководството на IPCC.

5.4.3.2 Третиране на животински отпадъци, CH₄

Независимо, че този източник на емисии попада извън групата на основните източници, той си остава един от най-значимите емитери на CH₄ измежду всички сектори, като заема пето място за целия период 1988-2002 г.

Емисиите на CH4 изразени в CO₂-екв. през 2002 г. са в размер на 471 Gg. Увеличението през 2002 г. спрямо 2001 г. е 16 %, което е свързано с общото увеличение на средногодишния брой селскостопански животни.

Емисиите на CH4 се определят по метод от тип Tier1, като се вземат предложените в Ръководството на IPCC стандартни стойности. Само за говедата (млечни и не-млечни) и свинете се изчисляват емисионни фактори съгласно метод от тип Tier 2. При този метод се задават конкретни параметри за използваните системи за обработка и съхранение на животинските отпадъци (оборския тор).

5.4.3.3 Третиране на животинските отпадъци, N2O

Емисиите на N2O, изразени в CO₂-екв. през 2002 г. са в размер на 368 Gg. Увеличението на емисиите през 2002 г. спрямо 2001 г. е 15 % и се дължи на общото увеличение на средногодишния брой селскостопански животни.

В емисиите на N₂O от този под–сектор не са включени отпадъците от животните по време на паша, защото тези отпадъци не се събират и обработват в използваните системи за третиране на оборския тор.
Емисиите на N₂O се определят по предложения стандартен метод от Ръководството на IPCC.

5.4.3.4 Добив на ориз, CH₄

Емисиите на CH4 от този източник са в резултат на процесите на анаеробно разграждане на органичния материал в оризовите насаждения.

През 2002 г. са емитирани 44 Gg СН₄, изразен в CO₂-екв. Нарастването на емисиите с 33 % спрямо 2001 г. се дължи на увеличените площи, засети с ориз. Данните за тези площи се вземат от МЗГ.

Изчисляването на емисиите на CH₄ се провежда по базисния метод от Ръководството на IPCC. За емисионен фактор е възприета стойност, която е съобразена с експертни оценки, отчитащи водния режим на оризовите насаждения в България.

5.4.3.5 Изгаряне на селскостопански отпадъци на полето, CH₄

Емисиите на CH₄ от този източник се получават при изгарянето на стърнища. Макар, че изгарянето на стърнища е забранено тази практика съществува и е значителен източник на емисии не само на основните ПГ, но и на ПГ-прекурсори.

През 2002 г. са емитирани 28 Gg CH₄, изразени в CO₂-екв. Увеличението спрямо 2001 г. е с 15,7 % като се приема, че се изгарят 10 % от растителните отпадъци, останали на полето след прибиране на реколтата.

Количествата растителни отпадъци се изчисляват по данни от МЗГ за количествата добити растителни култури, със съответни параметри и показатели, взети от Ръководството на IPCC. Съдържанието на C и N в растителните отпадъци се определя с дадените в Ръководството по “добри” практики съотношения. Емисиите на ПГ се определят със стандартните съотношения дадени в Ръководството на IPCC.

5.4.3.6 Изгаряне на селскостопански отпадъци на полето, N2O

Емисиите на N₂O от този източник се определят при същите условия и данни както при определянето на емисиите на CH₄ (т.5.4.3.5). И при този източник се използват дадените в Ръководството на IPCC съотношения за връзка между съдържанието на N в растителните отпадъци и емитирането му под формата на N₂O при изгарянето на биомасата на полето.
Емисиите на N₂O, през 2002 г., изразени в CO₂-екв. са 7,3 Gg. Увеличението спрямо предходната година е с 30 %.