5.4 Селско стопанство

5.4.1 Методология и трендове

5.4.2 Основни източници на емисии

5.4.3 Не-основни източници на емисии

5.4.2 Основни източници на емисии

5.4.2.1 Ентерична ферментация, CH₄

Емисиите от този източник се получават в резултат на ферментацията в храносмилателния тракт на селскостопанските животни. Този процес зависи от вида на животните и количеството на поетата храна.

През 2002 г. емисиите на CH4 изразени в CO₂-екв. са 1 448 Gg, около 2 % от сумарните емисии на ПГ. Увеличението през 2002 г. спрямо 2001 г. с около 11 % се дължи на увеличаване броя на основните селскостопански животни.

Емисионните фактори за определяне на емисиите на CH₄ са взети от Ръководството на IPCC. В него са дадени обобщени стойности за различните видове животни, като само за говедата е направена класификация по географски региони. В инвентаризацията е възприет емисионен фактор за говеда (в това число млечни крави) за регион Източна Европа.
Емисиите на CH₄ се определят по метод от типа Tier 1.

5.4.2.2 Директни емисии от селскостопански почви, N₂O

Емисиите от този източник включват следните дейности, при които се емитира N₂O: торене със синтетични азотни торове, внасяне на азот в почвата с животински отпадъци (без отпадъците на пасищните животни), разлагане на отпадъци от азот-фиксиращи растения, разлагане на растителни отпадъци от други култури и култивиране на заблатени почви от типа “histosols”. Така описаните дейности са съгласно класификацията на IPCC.

Емисиите на N₂O от източника през 2002 г. са в размер на 1 202 Gg CO₂-екв., което е около 2 % от сумарните емисии на ПГ през годината. Нарастването на емисиите през 2002 г. спрямо 2001 г. е около 2 % поради по-големите количества синтетични азотни торове вложени в почвите.

Изброените по-горе съставки на този източник на емисии обхващат основните показатели за развитието на селското стопанство, а именно: броя на селскостопанските животни, производството на растителни култури и количествата вложени синтетични азотни торове. Поради това емисиите от този източник дават една комплексна оценка на целия сектор “Селско стопанство”.

5.4.2.3 Отпадъци от пасищни животни, N₂O

Отпадъците от пасищните животни се подчиняват на по-различен цикъл на превръщане в тор и усвояване от почвата, поради което те се изключват от животинските отпадъци, отнесени към директните източници на N₂O от почвите.

Емисиите на N₂O от този източник през 2002 г. са 539 Gg CO₂-екв. Увеличението през 2002 г. спрямо 2001 г. от 8 % се дължи на нарастването на средногодишния брой на основните пасищни животни - овце, говеда и кози. При овцете увеличението е 10 %, при говедата 9 %, а при козите 12 %.

Емисиите от този източник се определят след подбор на параметри, показатели и емисионни фактори, които са дадени като типови в Ръководството на IPCC.