5.4 Селско стопанство

5.4.1 Методология и трендове

5.4.2 Основни източници на емисии

5.4.3 Не-основни източници на емисии

5.4.1 Методология и трендове

Емисиите на ПГ от сектор “Селско стопанство” се получават в резултат на дейностите и процесите на производство и преработка на селскостопанска продукция, торене на почвите и третиране на животински отпадъци.

Всички емисии от процеси, свързани с изгаряне на горива за добив на енергия са отчетени в под-сектор “Селско и горско стопанство” на енергийния сектор, а емисиите от селскостопанските машини в групата “Други видове транспорт” на под-сектор “Транспорт” също от енергийния сектор.

Процесните емисии на ПГ в сектор “Селско стопанство” са обособени в следните под-сектори:

• Ентерична ферментация на селскостопанските животни;
• Третиране на отпадъците от селскостопански животни;
• Производство на ориз;
• Емисии от селскостопански почви;
• Изгаряне на растителни отпадъци от стърнищата.

Процесите и дейностите от горепосочените под-сектори са източници основно на CH₄ и N₂O.
При изгарянето на растителни отпадъци от стърнищата се емитират и известни количества ПГ-прекурсори, CO и NOx.
Най-голям източник на емисии на N₂O е под-сектор “Селскостопански почви”

. В този под-сектор емисиите от селскостопанските почви са в следствие на торенето със синтетични и животински торове, разлагането на растителни отпадъци, култивирането на заблатени почви (почви от типа “histosols”) и индиректни емисии от разлагането на амоняк и азотни окиси при торенето.

Параметрите и емисионните фактори, които се прилагат за оценка на емисиите на ПГ от сектора са взети основно от Ръководството на IPCC, като са използвани и експертни оценки за някои параметри, отнасящи се до местните видове системи за третиране на животинските отпадъци и за емисиите на CH₄ при ентеричната ферментация и при третирането на животински отпадъци.

На Фигура 5.3 е показан трендът на емисиите на CH₄ в отделните под-сектори.

Анализът на Фигура 5.3 сочи, че емисиите от ентерична ферментация имат най-голям дял от общите емисии на CH₄ в сектора - над 70 % за периода 1988-2002 г. Емисиите от третиране на животински отпадъци са с дял около 23 - 27 %. Емисиите от останалите два под -сектора са на порядък по-малки от емисиите в горепосочените под-сектори.
Значителни са и емисиите на N₂O от сектора. Най-голям дял от тях заемат емисиите от селскостопанските почви. През 2002 г. този дял е около 86 %, като за целия период 1988-2002 г. делът остава в рамките на 83 - 87 %. Емисиите на N₂O от третирането на животинските отпадъци и изгарянето на растителни отпадъци от стърнищата са на един порядък по-малки и сумарно са около 13 - 17 % от общите емисии на N2O от сектора.
Като цяло емисиите на N₂O от сектора, изразени в CO₂-екв. са по-големи от емисиите на CH₄ в CO₂-екв. с около 33 %.