5.2 Индустриални процеси

5.2.1 Методология и трендове

5.2.2 Основни източници на емисии на ПГ

5.2.3 Не-основни източници на емисии

5.2.3 Не-основни източници на емисии

При производството на някои минерални продукти, като стъкло и калцинирана сода, метали и химикали (амоняк) се емитират ПГ, които са в по-малък размер (около 1 % от сумарните емисии на ПГ) и се отнасят към не-основните източници на емисии.
Два от не-основните източници (амоняк и калцинирана сода) имат значително по-голям размер на емисиите (повече от два пъти), от размера на емисиите за останалите не-основни източници.

5.2.3.1 Производство на амоняк, CO2

Емисиите на CO2 от този източник през 2002 г. са 318 Gg. Съкращението на емисиите през 2002 г. с повече от 36 % спрямо 2001 г. следва общата тенденция на съкращаване на производството в химическата индустрия.
Количествата произведен амоняк се дават от НСИ, а емисионният фактор се определя като се отчитат технологиите в страната и адаптираната методика CORINAIR, която е утвърдена за ползване в България. Поради това, използваният емисионен фактор се различава значително от стандартната стойност в Ръководството на IPCC.

5.2.3.2 Производство на калцинирана сода, CO2

Емисиите на CO2 при производството на калцинирана сода са 100 Gg през 2002 г. Намалението на емисиите през 2002 г. е с 8 % спрямо 2001 г.
Данните за количествата произведена и консумирана калцинирана сода са конфиденциални поради това от НСИ се получават емисиите на ПГ.

5.2.3.3 Индустриални процеси, други, CO2

В този източник са включени емисиите на CO2 от производството на калциев карбид, феросплави, алуминий и за първи път в практиката на инвентаризациите в България от десулфуризация. През 2002 г. емисиите са в размер на 53 Gg. Те нарастват с 44 % спрямо 2001 г., защото са добавени емисиите от десулфуризация. Последните са близо ? от емисиите на източника.
През 2002 г. емисиите на ПГ от производството на феросплави намаляват с 34 %, емисиите от производство на алуминий нарастват с 31 %, а емисиите от производство на карбид нарастват с 11 %.
Данните за калциевият карбид са конфиденциални. Поради това емисиите на ПГ се изчисляват от НСИ.
Данните за останалите произведени количества от този източник са дадени от НСИ, а емисионните фактори са приети според Ръководството на IPCC.

5.2.3.4 Производство на метали, CH4

Емисиите на CH4 от под-сектор “Производство на метали” включват емисии при производство на чугун, агломерат и кокс. През 2002 г. са емитирани 43 Gg изразени в CO2–екв. Намалението на емисиите през 2002 г. с 10 % спрямо 2001 г. се дължи на намалялото производство чугун, агломерат и кокс.
Данните за произведените количества, съставящи този източник, се дават от НСИ като данните за кокса и чугуна са конфиденциални. Поради това емисиите на ПГ се изчисляват от НСИ с емисионни фактори определени на основата на експериментални и аналитични изследвания в страната.

5.2.3.5 Производство на стъкло, CO2

Емисиите на CO2 от този източник през 2002 г. са 15 Gg, а през 2001 г. са били 184 Gg. Намалението на емисиите през 2002 г. спрямо 2001 г. е в резултат на промяна в емисионния фактор.
Данните за количествата произведено стъкло се получават от НСИ. Емисионните фактори са определени по методиката CORINAIR.

5.2.3.6 Емисии на халокарбони (PFCs, HFCs) и серен хаксафлуорид (SF6)

В този източник на емисии са включени фактическите (актуалните) емисии на новите газове PFCs от производството на алуминий и утечките от SF6 при функционирането на високоволтовите електрически съоръжения, в които като изолатор служи този вид газ. Общата емисия от този източник през 2002 г. е в размер на 22,52 Gg CO2-екв. Нарастването на емисиите през 2002 г. спрямо 2001 г. с близо 44 % се дължи на увеличеното производство на алуминий и на коригираният емисионен фактор за емисии на C2F6.
При определянето на утечките на SF6 от електрическите съоръжения се приема предложения от Ръководството по “добри” практики емисионен фактор.
В инвентаризацията за 2002 г. са дадени и потенциални емисии от HFCs, които са определени на основата на вноса на субстанции, съдържащи парниковите газове - HFC-23, HFC-32, HFC-125, HFC-134a, HFC–152а, HFC-143a и HFC-227ea. При определяне на сумарните емисии на ПГ потенциалните емисии не участват, за да се избегне двойното отчитане.
В НСИ няма данни за фактическата консумация на HFCs и PFCs, според класификацията дадена в Ръководството на IPCC, а именно вложените газове при производство на хладилно оборудване, пенообразуватели, пожарогасители, аерозоли, разтворители и други приложения (обработка на тютюн, производство на лепила, мастила, бои и др.).
В България няма производство на тези парникови газове.