5.2 Индустриални процеси

5.2.1 Методология и трендове

5.2.2 Основни източници на емисии на ПГ

5.2.3 Не-основни източници на емисии

5.2.1 Методология и трендове

Емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси” се получават в резултат на технологичните процеси на производство и/или консумация на материални продукти, както и при извършването на дейности по окомплектоването на стоки и услуги (химическо почистване, боядисване и други). Този вид емисии се определят като “не-горими”, защото тук не участват процесите на изгаряне.
Процесните емисии в индустрията обхващат емисии на всички основни ПГ и ПГ -прекурсори.

Тук трябва да се отбележи, че емисиите на NMVOCs от дейности по химическо почистване, боядисване и използване на разтворители имат значителен размер и са обособени в отделен сектор в структурата на Ръководството на IPCC. Този сектор се нарича “Употреба на разтворители”.

Емисиите на ПГ от индустриалните процеси са групирани по видове промишленост в следните под-сектори:

• Минерални продукти;
• Химическа промишленост;
• Производство на метали;
• Други производства;
• Производство на халокарбони (HFCs, PFCs) и SF₆;
• Консумация на халокарбони и SF₆;
• Други.

В под-сектор “Други производства” са включени емисии от хранителната промишленост и от производството на дървена маса за хартия.
Емисиите на халокарбони и серен хексафлуорид-SF₆ са обособени в два отделни под-сектора поради тяхното голямо разнообразие като видове газове и много високият им потенциал за глобално затопляне.
При изготвянето на инвентаризацията на ПГ, както за 2002 г. така и за предходни години, съществуваха трудности свързани с конфиденциалността на данните за отделни производства и технологии. Оказва се, че поради конфиденциалност не могат да се получат необходимите показатели и данни за изчисляване на емисиите на ПГ. Поради това в инвентаризацията за 2002 г. този проблем се преодолява частично като се използват данни за емисии определени в НСИ по методиката CORINAIR.

Основен източник на данни за количествата произведени суровини, материали и изделия е НСИ.

Емисиите се определят по общия метод съгласно уравнението:
Емисии = Продукция * Емисионен фактор,

където продукцията е във физически единици (m³, kg, m² и др.), а емисионните фактори са в kg емисии/ единица продукция.

Емисионните фактори за настоящата инвентаризация, като правило са подбрани от Ръководството на IPCC, като една малка част са взети от използваната в България адаптирана методика CORINAIR (производство на стомана, амоняк, агломерат и други).
Най-голям дял в емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси” има CO₂. За 2002 г. той е 76 %. На второ място е N₂O с 22 % и на трето CH₄ с 1 % от сумарните емисии в сектора изразени в CO₂–екв.

На Фигура 5.2 са показани трендовете на емисиите на CO₂ по под-сектори за периода 1988-2002 г.

Анализът на Фигура 5.2 показва, че колебанията на емисиите следват измененията в икономиката. В разглеждания период определящо влияние на макроикономическо ниво имат следните фактори:

• Промени в конюнктурата на външните пазари;
• Преструктуриране на икономиката;
• Приватизация на държавната собственост;
• Колапс в някои отрасли поради прехода от планова към пазарна икономика;
• Други.

Може да се отбележи, че в последните години след 2000 г. се наблюдава известна стабилизация на емисиите от минерални продукти, а емисиите от химическата индустрия и производството на метали запазват тенденцията на намаление.