5.1 Енергиен сектор

5.1.1 Методология и трендове

5.1.2 Емисии на CO2. Референтен подход.

5.1.3 Емисии на ПГ - Секторен подход

5.1.2 Емисии на CO₂. Референтен подход.

Референтният подход е метод, с който се определят емисии на CO₂ от изгаряне с помощта на ограничен брой входни данни. За целта са необходими брутното потребление на горива в страната и емисионните фактори за емисии на CO₂ при изгаряне на горивата.

Като първа стъпка в Референтния подход се приема пресмятането на брутното потребление по формулата:

Брутно потребление = Производство + Внос – Износ - Международна бункеровка - Изменение на запасите

При прилагането на горното уравнение горивата се вземат от енергийния баланс в натурални единици (тонове, m³ и др.). Конвертирането в енергийни единици - TJ се осъществява с предложените в Ръководството на IPCC фактори. Само за местните лигнитни въглища се приема местен конвертиращ фактор.

Като втора стъпка се приема определянето на емисиите на CO₂ като се прилагат емисионните фактори предложени от Ръководството на IPCC.
Провеждани са изследвания за специфични за страната емисионни фактори, с които са провеждани сравнителни изчисления на емисиите на CO₂. Резултатите от тях сочат разлики в рамките на 4,6 %. С оглед спазване на принципа за сравнимост, в CRF са дадени емисии на CO₂ по Референтния подход само за приетите стандартни стойности на конвертиращите фактори и на емисионните фактори.

В третата стъпка се прави корекция на определените емисии на CO₂ като се изваждат емисиите от горива, които са използвани за не -енергийно потребление и като суровина за производство на материали. Изчисляването на тези емисии се прави със същите конвертиращи и емисионни фактори както и за потребените горива за енергийни цели.

Прилагането на Референтният подход за 2002 г. не се отличава от предложената в Ръководството на IPCC методология.
Отчетена е промяната в оценката на коефициента за запазване на CO₂ в продукти за неенергийно използване (в случая на природен газ – от 100 на 33 %).

В Таблица 5.1 са дадени емисиите на CO₂ от “Енергийния сектор” по Реферeнтния подход и по Секторния подход. Сравнението между двата подхода сочи разлики от 5 – 4,6 % за последните три години на инвентаризация на ПГ.

Емисии на CO₂ от горивни процеси, Gg

Таблица 5.1

Година	1988	1990	1991	1992	1993	1994	1995
Референтен подход	91687,58	72784,07	60450,50	56588,84	61158,72	56696,60	58565,26
Секторен подход	94672,59	75942,09	60674,43	54838,76	57172,60	53659,15	55985,88
Разлика, %	-3,15	-4,16	-0,37	3,19	6,97	5,66	4,61
Година	1996	1997	1998	1999	2000	2001	2002
Референтен подход	56859,13	55261,84	51344,06	45144,46	44764,20	47268,45	45011,79
Секторен подход	54541,06	53067,26	48113,23	44104,18	42649,09	44917,35	43051,79
Разлика, %	4,25	4,14	6,72	2,36	4,96	5,23	4,55

Тези разлики се дължат основно на:

• Различия в методическия подход;
• Разлика в количествата потребени горива, в това число- неотчитане на загубите от трансформация при секторния подход; неотчитане на не-енергийно използване на горивата в секторния подход и др.;
• Разлики в конвертиращите фактори за преобразуване на горивата от натурални единици в енергийни единици;
• Разлики в емисионните фактори при различни технологии на изгаряне, които се отчитат при секторния подход.