В част 6 на Ръководството по “добри” практики е направен
подробен анализ на условията и предпоставките, които
се отчитат при определяне на общата неточност на емисиите
на ПГ при изготвяне на тяхната инвентаризацията.
Известно е, че общата неточност е свързана с неточността
на данните за източниците на емисии на ПГ (горива,
дейности, процеси и др.) и неточността на емисионните
фактори.
Неточността на източниците на емисии на ПГ се определя
в хода на събирането и обработката на данните и е
част от процедурите, които се прилагат от статистическите
агенции и организации. Използват се различни критерии
за оценка на неточността, като статистическа разлика,
разлики в производството, вноса, износа и потреблението
на горива, в енергийните баланси, експертни оценки
и др.
Неточността на емисионните фактори е свързана с произхода
на прилаганите фактори. Ако емисионните фактори се
получават от директни периодични измервания, неточността
се определя по съответна методика, свързана с измервателните
методи и апаратурата.
Ако при инвентаризацията се използват емисионни
фактори, взети от публикации (IPCC ръководството,
Ръководство по “добри” практики и др.), то за оценка
на неточността се приемат предложените от съответната
публикация стойности, които в повечето случаи са обобщение
на резултати от измервания и изчисления в дадени страни.
При отсъствие на местна информация за неточността
на емисионните фактори се препоръчва използването
на предложените типови стойности и диапазони на неточност
на емисионните фактори в Ръководството по “добри”
практики.
Определянето на общата неточност на инвентаризацията
на ПГ се прави посредством комбиниране на неточностите
на източниците на емисии и на емисионните фактори.
За целта се използват две правила:
• Правило А – комбиниране на неточностите посредством
добавяне;
• Правило В – комбиниране на неточностите посредством
мултиплициране.
Тъй като инвентаризациите на ПГ са суми от произведения
на източници на емисии по емисионни фактори, то тези
правила могат да се използват за определяне на общата
неточност на инвентаризацията.
Правила А и В са в основата на предлагания в Ръководството
по “добри” практики метод от типа Tier 1.
Оценките на общата неточност на инвентаризацията
на ПГ за 2002 г. и неточността на тренда на емисиите
спрямо базисната 1988 г. са направени по метода от
тип Tier 1, като е приложена дадената в точка 6.3.2
на Ръководството по “добри” практики схема. Необходимите
за целта неточности на източниците на емисии и емисионните
фактори са дадени в Таблица
4.3 за всички източници на емисии (основни и не-основни).
Дадените стойности са взети от Ръководството по “добри”
практики след анализ на предложените в него данни
и са съобразени, където е възможно, с българските
условия, а също така и с предложените от Великобритания
данни в Приложение 6 А.2 на Ръководството.
През 2002 г. се промениха някои от неточностите в
съответствие с препоръките от проверката на инвентаризацията,
проведена от екип на Секретариата на РКОНИК (1-5.09.2003
г.). В Таблица
4.4 са показани неточностите използвани в предишните
и в настоящата инвентаризации, като промените в неточностите
са по отношение на емисионните фактори. За някои неточности
увеличението е до десет пъти.
В Таблица 4.5 са дадени в проценти, пресметнатите:
неточност на сумарните национални емисии на ПГ за
2002 г. и обща неточност на тренда на емисиите от
базисната за инвентаризациите година до 2002 г.
English
Контакти
